Определение № 260 от 22.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 988/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частни жалби от на пълномощника на Ф. Т. О К. и от този на М. Д. и Д. Ф. У. - граждани на И. срещу определение №2555 от 20.11.2013 по ч. т. дело №4008/2013г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на същите срещу определение от 26.07.2013 г. по т.д. №228/2011 на СОС, с което е оставено без уважение искането на адв.И. И. да представлява длъжника в производството по несъстоятелност [фирма] и за признание на иск от негова страна. Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на обжалваното определение, доколкото съдът е приел без основание, че така обжалваното първоинстанционно определение е от категорията на необжалваемите. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, с което второинстанционният съд оставя без разглеждане частната жалба, решаващият състав е приел, че обжалваното пред него определение е извън кръга на подлежащите на обжалване по чл.274 от ГПК. Настоящият състав на ВКС счита, че така направеният правен извод е правилен. Съгласно чл.274 ал.1 от ГПК подлежат на обжалване тези определения, с които се прегражда понатъшното развитие на делото или в изрично предвидените в закона случаи. В случая така постановеното определение не попада в нито една от двете категории определения, които подлежат на обжалване с частна жалба и следователно и правилно въззивният съд е оставил без разглеждане като недопустима частната жалба срещу определение, с което е оставено без уважение искането на адв.И. И. да представлява длъжника в производството по несъстоятелност [фирма] и за признание на иск от негова страна. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение