Определение № 711 от 02.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4321/2014 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определение № 3747/30.04.2014 на Варненския окръжен съд по гр.д. № 62/2014, с което е върната касационната жалба срещу решение № 363/11.03.2014 на съда по същото дело, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Недоволен от определението е жалбоподателят [фирма], В., като счита, че неправилно не е представена данъчната оценка на спорната част от поземлен имот с площ 221 кв.м., а същата е определена въз основа на данъчната оценка на целия имот. Ответникът по жалбата [община] я оспорва, като счита, че правилно първоинстанционният съд е определил данъчната оценка на процесната част от поземлен имот въз основа на данъчната оценка на целия. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е първоинстанционно, постановено от въззивен съд и туря край на производство по делото, намира, че то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на основание чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Като провери обжалваното определение, съдът намира жалбата неоснователна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че данъчната оценка на процесната част от 221 кв.м. от поземлен имот с площ 21.955 кв.м. съставлява съответна част от данъчната оценка на целия имот. Върховният касационен съд, състав на ІV Гражданско отделение намира, че съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК цената на иска се посочва от ищеца и този въпрос не може да се повдигне нито от ответника, нито служебно от съда след приключването на първото заседание за разглеждане на делото. Най-малко с такава възможност би могъл да разполага ищецът. Като е стигнал до същия правен извод, макар и по други съображения, въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение