Определение № 60 от 19.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 786/2011 г.
ВКСIV гражданско отделение19.01.2012 г.докладчик Борислав Белазелков
Диспозитив
ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Монтанския окръжен съд от 04.04.2011 г. по гр.д. № 74/2011. Указва на касатора и му предоставя възможност в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 90,00 лева. Делото да се докладва за насрочване след представяне на квитанцията за внесена такса или изтичането на срока за това. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Монтанския окръжен съд от 04.04.2011 г. по гр.д. № 74/2011, с което е отменено решението на Монтанския районен съд от 28.01.2011 г. по гр.д. № 70355/2010, като са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната длъжност и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът Ц. № 11 “И.”, М., представляван от адв. Н. Д. от М., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за правомощието на директора на детското заведение с делегиран бюджет да определя щатното разписание и необходимостта подборът да бъде осъществен от комисия, които се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответницата по жалбата С. А. И., представлявана от адв. М. М. я оспорва, като счита, че правилно въззивният съд е приел, че директорът на детското заведение не може да определя щата без предварително съгласуване с Р., не е доказано намаляването на обема на работата, а при подбора, ако се приеме, че такъв е извършен, работодателят е приложил несъгласувани със синдикатите критерии. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като “старши учител”. Намаляването на обема на работата не е доказано, а директорът на детското заведение не е съгласувал списък обр. № 2 с Р. М.. Макар да не е било необходимо, е поискано и получено съгласие от съответното синдикално ръководство за прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата, но подбор не е извършван, тъй като не е назначена комисия за това. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите материалноправни въпроси обуславят решението по делото и се разрешават противоречиво от съдилищата. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Цитирани разпоредби
2- чл. 288 ГПК
- чл. 344, ал. 1, т. 1