Определение № 6117 от 04.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5435/2026 г.

Производството е по чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. С. М., подадена чрез пълномощник, против определение № 5205/ 24.04.2026 г., постановено по преписка вх. № 6283 от 27.03.2026 г. на Административен съд - Варна, с което съдът е върнал подадена от М. частна жалба срещу определение № 3019/ 11.03.2026 г. по адм. д. № 291/2026 г. на този съд. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът не е изследвал в пълнота фактическата обстановка и не е съобразил допусната от жалбоподателя вероятна техническа грешка или пропуск. Жалбоподателят твърди, че неподписването на на частната жалба се дължи на обективни причини - проблем с техническите устройства на адвокатската кантора. Съдържанието на уточняващата молба обаче води до несъмнен извод, че дадените от съда задължителни указания за отстраняване на нередовности на подадената частна жалба са изпълнени от страната. Иска отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Видно е от данните по делото, че с определение № 3019/11.03.2026 г. по адм. д. № 291/2026 г. Административният съд - Варна е оставил без уважение искане на К. М. за продължаване на срока за изпълнение на дадени от съда указания във връзка с подадена от него жалба срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка; оставил е без разглеждане така подадената жалба и е прекратил производството по делото. Срещу това определение М., чрез пълномощника си адв. М. Димитрова, е подал частна жалба с вх. № 6283 от 27.03.2026 г. С разпореждане № 3941 от 30.03.2026 г. съдия-докладчикът по делото е оставил без движение частната жалба със задължително указание в седемдневен срок от получаване на съобщението да посочи конкретните пороци на определението, които съставляват касационни основания; да представи документ за платена държавна такса по банкова сметка на Върховен административен съд в размер на 15,34 евро. Вписани са и последиците от неизпълнението в срок на даденото разпореждане. Безспорно е, че съобщението е надлежно връчено на пълномощника на жалбоподателя на 14.04.2026 г. В срока за изпълнение, на 21.04.2026 г. в 23:47 часа, в деловодството на административния съд е постъпила уточняваща молба. Съдът е констатирал, че указанията на съда не са изпълнени, поради което с обжалваното в настоящото производство определение от 24.04.2026 г. на основание чл. 213а, ал. 1, изр. 2 АПК, във вр. с чл. 231 АПК съдът е върнал частната жалба. Определението е правилно. При извършената проверка на редовността на подадената частна жалба административният съд правилно е констатирал, че същата не отговаря на изискването на чл. 212, ал. 1, т. 4 и чл. 213, т. 3, вр. чл. 231 АПК - не са посочени ясни и конкретни пороци на обжалваното определение, а страната се позовава само на обстоятелството, че по други дела съдът се е произнасял положително по искания за възстановяване на срок за изпълнение на дадени задължителни указания; не са представени доказателства, че е платена дължимата по силата на чл. 235а, изр. първо АПК държавна такса за образуване на съдебно производство, поради което с разпореждане е оставил частната жалба без движение и е дал задължителни указания на страната за отстраняване на посочените нередовности. В определения с разпореждането срок, с постъпилата по електронен път уточняваща молба частният жалбоподател не е изпълнил указанията на съда за отстраняване на нередовността на частната жалба. Указанията не са изпълнени и към момента на постановяване на обжалваното определение от 24.04.2026 г. Едва с молба от 12.05.2026 г. страната, чрез пълномощника си, е представила документ за дължимата държавна такса по частната жалба, която безспорно е заплатена в указания от съда срок - на 21.04. 2024 г. На същата дата е подадена и частната жалба против постановеното определение за връщане на частната жалба срещу определение №3019/11.03.2026 г. по адм. д. № 291/2026 г. на АС - Варна. Безспорно е, че в определения седемдневен срок от получаване на съобщението за отстраняване на констатирана нередовност на жалбата К. М. не е представил по делото копие от платежен документ, че е внесъл по сметката на Върховния административен съд определената държавна такса, поради което не е изпълнил дадените с разпореждането от 30.03.2026 г. ясни и недвусмислени указания. Заплащането на държавна такса е процесуална предпоставка за разглеждането на частната жалба, а неизпълнение на указанието за това води до нейната недопустимост. Срокът за точно изпълнение на указанията на съда е изтекъл на 21.04.2026 г., вторник, присъствен ден. Вносен документ за платената на 21.04.2026 г. държавна такса е представен по делото на 12.05.2026 г. При тези данни съдебният състав приема, че указанието за представяне на документ за платена държавна такса не е изпълнено в определения седемдневен срок. Частният жалбоподател дължи държавна такса за производството, за заплащането на която е следвало да приложи вносен документ съгласно чл. 213, т. 3 АПК, вр. с чл. 231 АПК. В указанията на съда изрично е посочено, че лицето следва да представи документ за платена такса, поради което обосновано съдът е приел, че задължението не е изпълнено в срок. Действително, от представената по делото електронна разписка за плащане с карта - платежно нареждане за превод към бюджета, е видно, че дължимата държавна такса е наредена на 21.04.2026 г. в 22:14 часа, което е в рамките на указания срок, но това е само част от задължението. Както изрично е посочено в разпореждането на съда, а и според чл. 213, т. 3 АПК, необходимо е не само държавната такса да бъде внесена по сметката на Върховния административен съд, но и по делото да бъде представен документ, удостоверяващ плащането. Това задължение частният жалбоподател не е изпълнил в срок. Законодателят изрично е посочил като изискване за редовност на жалбата и прилагането в срок на документа за платена държавна такса. Изискването е на чл. 213, т. 3 АПК, вр. с чл. 231 АПК и фактът, че сумата е била внесена в указания срок по сметка на ВАС, не игнорира задължението за представяне към делото в законоустановения срок на документа, удостоверяващ това обстоятелство. Възраженията на частния жалбоподател са неоснователни. Никъде в определението си съдът не е посочил, че подадената по електронен път на 21.04.2026 г. в 23:47 часа уточняваща молба не е подписана. Приел е, че с тази молба указанията на съда не са изпълнени точно и в цялост. При положение, че плащането на държавната такса е наредено чрез електронно банкиране в 22:14 часа на същата дата, частният жалбоподател е могъл да представи документа по делото преди произнасянето на съда. Предвид изложеното, като е върнал частната жалба, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд