Определение № 9543 от 20.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6180/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ц. С. П. от гр. Плевен срещу Определение № 1691/13.05.2024 год. постановено по адм. д. № 346/2024 год. по описа на Административен съд Плевен, с което е оставена без разглеждане жалба с вх. № 2204/15.04.2024 год. подадена от Ц. С. П. против Задължителни предписания №ЗД-1-14-00773301/24.06.2020 год. издадени от главен инспектор по осигуряването А. Папазова и е прекратено производството по делото. Релевирани са възражения за неправилност на първоинстанционното определение, поради което се иска отмяната му. Развити са съображения досежно наличие на правен интерес от оспорване обуславящ активната процесуална легитимация на жалбоподателката. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената проверка на обжалваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7 дневен срок по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Ц. С. П., с която се иска прогласяване на нищожността на Задължителни предписания №ЗД-1-14-00773301/24.06.2020 год. издадени от главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Плевен, с които е наредено осигурителят „ПАРД - Скорпион 111“ ЕООД да заличи подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за лицето Ц. С. П. с код осигурен 01 като подаде Декларация обр. 1 с код "3" за месеците от 01.2018 год. до 08.2018 год. включително като неоснователно подадени. Първоинстанционният съд е приел, че предписанията са дадени на търговско дружество "Пард Скорпион 111" ЕООД, а не на жалбоподателката, която е осигуреното лице посочено в предписанията, но те са с адресат осигурителя и не създават права или задължения за осигуреното лице, а само за осигурителя. Според съда жалбоподателката не е страна в правоотношенията между дружеството осигурител и Националния осигурителен институт /НОИ/ по издаване на задължителни предписания на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване за заличаване на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, тези предписания не я обвързват и тя не е процесуално легитимирана да обжалва издадените задължителни предписания. Обоснован е извод относно липса на правен интерес за П. да оспорва акта, поради което на основание чл. 159, т. 4 от АПК подадената жалба е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира обжалваното определение за валидно, допустимо и правилно. Със Задължителни предписания № ЗД-1-14-00773301/24.06.2020 г. на осигурителя "Пард Скорпион 111" ЕООД е указано да заличи подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за Ц. С. П. като осигурено лице за периода 01.2018 г. – 08.2018 г. Тези предписания третират задълженията на осигурителя "Пард Скорпион 111" ЕООД за представяне и деклариране на данни, които задължения той има по силата на чл. 5, ал. 4 от КСО. Производството по заличаване на осигурителна информация се развива между НОИ и осигурителя, а физическото лице работник/служител, не е страна в това правоотношение. Жалбоподателката Ц. П. не е страна в осигурителните правоотношения между дружеството-осигурител и НОИ по повод издаване на задължителни предписания на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО за заличаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и не е адресат на задължителните предписания, поради което тези предписания не я обвързват. Осигурителните си права лицето би могло да защити в евентуално производство между него и осигурителния орган, в което би бил разрешен спор дали работникът/служителят е извършвал реална трудова дейност в полза на работодателя/осигурителя през релевантните периоди и дали лицето има качеството на „осигурено лице“ по смисъла на КСО, което би обусловило пораждане на правото му да получава осигурителни плащания по реда на КСО, ако са налице и останалите кумулативно изискуеми предпоставки за това. Такова производство се е развило и е приключило като с влязло в сила Решение № 413/26.09.2023 г. по адм. д. № 466/2023 г. по описа на Административен съд Плевен е отхвърлена жалбата на Ц. П. срещу Решение № 2153-14-32/16.05.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Плевен, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Разпореждане № РВ-3-14-00773314/24.06.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Плевен, с което е наредено лицето да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение при нетрудова злополука за периода 30.01.2018 г. - 20.08.2018 г. Решение № 413/26.09.2023 г. по адм. д. № 466/2023 г. по описа на Административен съд – Плевен е оставено в сила с решение № 5815 от 13.05.2024 г. по адм. д. № 11379/2023 г., VІ отд. на ВАС. Следва също така да се посочи, че е служебно известно на настоящия съдебен състав, че издадените задължителни предписания за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за лицето са обжалвани по административен ред и са потвърдени с Решение № 2153-14-68/08.09.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Плевен, което е оспорено от "Пард Скорпион 111" ЕООД и от Ц. П. пред Административен съд - Плевен. С решение № 125/10.03.2023 г. постановено по адм. д. № 763/2021 г. по описа на Административен съд – Плевен, оставено в сила с решение № 1207/01.02.2024 г. по адм. д. № 4200/2023 г. по описа на ВАС, е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 2153-14-68/08.09.2021 г. на директора на ТП на НОИ Плевен. Именно в рамките на това съдебноадминистративно производство на основание чл. 168, ал. 2 от АПК е извършена служебна проверка за нищожност на посоченото решение на Директора на ТП на НОИ - Плевен и потвърдените с него задължителни предписания. С решението в частта имаща характер на определение е оставена без разглеждане жалбата на Ц. П. срещу решението на директора на ТП на НОИ – Плевен, делото е прекратено в тази му част и преписката по жалба вх. № 1012-14-105#3/15.06.2021 г. на Ц. П. против Задължителни предписания №ЗД-1-14-00773301/24.06.2020 г. на Главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Плевен, е изпратена на Директора на ТП на НОИ - Плевен за произнасяне по жалбата при спазване на задължителните указания в мотивите на решението. Съдът е приел, че в Решение № 2153-14-68/08.09.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - Плевен няма разпоредителна част по отношение на жалбата на Ц. П., вкл. прекратителна, следователно липсва и произнасяне по нея по смисъла на закона, като е дал указания при новото произнасяне органът изрично да посочи реда, по който процедира жалбата - чл. 88 от АПК или чл. 117, ал. 3 от КСО, и да постанови диспозитив по жалбата, като в зависимост от решението си изложи съответните мотиви за това. В изпълнение на съдебното решение е издадено решение № 2153-14-19/26.03.2024 г. на директора на ТП на НОИ Плевен, с което е оставена без разглеждане жалба с вх. № 1012-14-105-3/15.06.2021 година на Ц. П. в лично качество срещу задължителни предписания № ЗД-1-14-00773301/24.06.2020 година на контролен орган на ТП на НОИ - Плевен и е прекратено производството. С влязло в сила като необжалваемо, съгласно чл. 88, ал. 3 от АПК, определение № 1416 от 16.04.2024 г. по адм. д. № 329/2024 г. на Административен съд – Плевен е отхвърлена подадената от Ц. П. частна жалба /наименувана само жалба/ срещу решение № 2153-14-19/26.03.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е оставена без разглеждане жалба с вх. № 1012-14-105-3/15.06.2021 година на Ц. П. в лично качество срещу задължителни предписания № ЗД-1-14-00773301/24.06.2020 година на контролен орган на ТП на НОИ Плевен и е прекратено производството. По изложените съображения оспореното определение, с което е оставена без разглеждане жалбата на Ц. С. П. срещу Задължителни предписания №ЗД-1-14-00773301/24.06.2020 г. и е прекратено производството по делото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,