Определение № 3603 от 15.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3859/2022 г.

С решение №153 от 02.11.2023 г. по гр. дело №3859/2022 год. на ВКС, III г.о. е отменено решение № 199 от 08.07.2022 г. на Монтанския окръжен съд по в.гр.д. № 187/2022 г. и вместо това е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете А. А. Д., родено на 07.05.2017 г., на майката К. Т. К.. Местоживеенето на детето А. А. Д. е определено при майката К. Т. К. в [населено място]. Определен е режим на лични отношения между бащата А. Д. Д. и детето А. А. Д.. Осъден е А. Д. Д., [населено място], да заплаща на К. Т. К., [населено място], като майка и законен представител на детето А. А. Д., по 250 лева месечна издръжка, считано от влизане в сила на съдебното решение до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното ѝ изплащане, с падеж всяко пето число на текущия месец. Не са присъдени деловодни разноски. С молба от 06.11.2022 г. К. Т. К., [населено място], чрез пълномощника си адвокат К. Б., е поискала да бъде допълнено решението като и бъдат присъдени направените деловодни разноски. Производството по делото е спряно, защото по въпроса – „Приложими ли са разпоредбите на чл. 78 ГПК в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК?“ е образувано тълк. дело № 3/2023 г по описа на ОСГК, ВКС за приемане на тълкувателно решение. Пречките по движението на делото са отпаднали с приемането на Тълкувателно решение № 3/27.06.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС, поради което производството следва да се възобнови. Ответникът А. Д. Д., със съдебен адрес – [населено място], представляван от адвокат В. М., оспорва молбата, защото по делото не са представени надлежни доказателства за направени разноски, а и според ТР № 3/27.06.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС такива не се дължат. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Според посоченото ТР в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК, разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно. При цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските се възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските остават в тежест на страните така, както са направени от тях. В разглеждания случая с решение №153 от 02.11.2023 г. по гр. дело №3859/2022 год. на ВКС, III г.о. е отменено решение № 199 от 08.07.2022 г. на Монтанския окръжен съд по в.гр.д. № 187/2022 г. и вместо това изцяло е уважена молбата на К. Т. К. за предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете А. А. Д., за определяне местоживеенето на детето като ответникът е осъден да и заплаща, като майка и законен представител на детето, по 250 лв. месечна издръжка. Предвид изхода на делото и с оглед разрешението, дадено с ТР № 3/27.06.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г. на ОСГК, страната има право на направените разноски за производството пред трите инстанции в размер общо на 3 036.25 лв. Ето защо определението трябва да се допълни за разноските като на молителката се присъдят 3 036.25 лв. – заплатени деловодни разноски. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.