Определение № 6277 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5235/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. А. М. срещу Определение № 2273/26.02.2026 г. на Върховния административен съд (ВАС), Седмо отделение постановено по адм. дело № 1151/2026 г. С обжалваното определение е оставено без разглеждане искането на Д. А. М. от гр. Варна за отмяна, на основание чл. 239, т. 1 АПК, на влязлото в сила Решение №11315 от 20.10.2025 г. по КАНД № 2019/2025 г. на Административен съд (АС) – Варна и е прекратено производството по адм. дело №1151/2026 г. на ВАС, Седмо отделение. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на оспорваното определение и се иска неговата отмяна. Частният жалбоподател счита, че след като е изпълнил дадените му от АС – Варна указания, ВАС неправилно е прекратил делото, с което не му е осигурил правилния ред за защита и го е поставил в положение да търпи неблагоприятни последици от изпълнение на изрични указания на съд. Счита, че съдът е следвало да разтълкува съдържанието на искането му и според това да му осигури търсената защита, а не да прекрати производството поради формална процесуална грешка, пряко предизвикана от изричните указания на съда. Частният жалбоподател се представлява от адв. Белчев. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Върховният административен съд, Петчленен състав намира, че частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството по адм. дело № 1151/2026 г. по описа на ВАС е образувано по искане на Д. А. М. от гр. Варна за отмяна на влязлото в сила Решение №11315 от 20.10.2025 г. по КАНД № 2019/2025 г. на АС – Варна, с което е отменено Решение №852 от 10.07.2025 г. по НАХД №2051/2025 г. на Районен съд (РС) – Варна и вместо него е постановено ново, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №25-0442-000258 от 31.03.2025 г. на началник сектор в Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Варна, Районно управление (РУ) 04 Варна. Поискана е отмяна на Решение №11315 от 20.10.2025 г. по КАНД № 2019/2025 г. на АС - Варна, а като правно основание на искането за отмяна е посочена разпоредбата на чл. 239, т.1 АПК. За да постанови обжалваното определение, тричленният състав на ВАС, Седмо отделение от фактическа страна е установил, че производството пред РС - Варна е било образувано по жалба на Д. А. М. против НП №25-0442-000258 от 31.03.2025 г. на началник сектор в ОДМВР – Варна, РУ 04 Варна, с което му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за 24 месеца, на основание чл. 174, ал. 3, пр. второ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). С Решение №852 от 10.07.2025 г. по НАХД №2051/2025 г. на РС – Варна е било отменено НП №25-0442-000258 от 31.03.2025 г. на началник сектор в ОДМВР – Варна, РУ 04 Варна. С Решение №11315 от 20.10.2025 г. по КАНД № 2019/2025 г. на АС – Варна е било отменено Решение №852 от 10.07.2025 г. по НАХД №2051/2025 г. на РС – Варна и вместо него е било постановено ново, с което е потвърдено НП №25-0442-000258 от 31.03.2025 г. на началник сектор в ОДМВР – Варна, РУ 04 Варна. С разпореждане от 12.11.2025 г. по КАНД № 2019/2025 г. на АС – Варна е било оставено без движение искането, като е била дадена възможност на искателя в 7 – дневен срок от получаване на съобщението, да прецизира искането си, досежно реда за преразглеждане на процесното решение. С молба от 14.11.2025 г. Д. М. отново е посочил, че иска отмяна на посоченото съдебно решение. При така установеното от правна страна съдът е приел, че решението, чиято отмяна се претендира, е постановено в касационно производство по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) от АС – Варна. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 59 и чл. 63в ЗАНН и по аргумент от разпоредбата на чл. 223 АПК, е посочил, че касационното решение е окончателно. Изложил е съображения, че производството по възобновяване на административнонаказателните производства е уредено в Раздел VIII, чл. 70 – 73 от ЗАНН. След анализ на разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 7, чл. 71, ал. 1, чл. 70, ал. 2 и чл. 72, ал. 1 е изложил съображения, че ЗАНН предвижда нарочно производство по възобновяване на влезли в сила решения и определения на съда, поради което спрямо тях общата уредба за отмяна по реда на чл. 237 и сл. АПК и по чл. 245 и сл. АПК е неприложима, поради което искането на Д. А. М. за отмяна на влязлото в сила Решение №11315 от 20.10.2025 г. по КАНД № 2019/2025 г. на АС - Варна е недопустимо. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съдът правилно и обосновано е приел, че искането за отмяна на влязлото в сила Решение №11315 от 20.10.2025 г. по КАНД № 2019/2025 г. на АС – Варна, предявено по реда на чл. 237 и сл. е недопустимо. Към изводите му настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК и не следва да ги преповтаря. За отмяна на влезли в сила съдебни актове, постановени в производство по чл. 63-63в ЗАНН не се прилага АПК. Според специалния закон извънинстанционния контрол върху влезлите в сила определения на съда във връзка с обжалване на наказателни постановления се осъществява по реда на възобновяване на административнонаказателните производства. Процедурата е уредена в чл. 70-73 ЗАНН. Неоснователни са изложените в частната жалба съображения, че съдът неправилно е прекратил производството по делото, с което го е лишил от право на съд. Отмяната на влезли в сила съдебни актове представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочени в закона основания. Предвид характера на производството за отмяна на влезлите в сила съдебни актове, като извънреден способ за защита, в рамките на което се цели преодоляване на стабилитета на съдебното решение, основанията за отмяна са посочени с императивни правни норми, конкретно, лимитативно и изчерпателно. Това означава, че лицето, което иска отмяна следва ясно и категорично да посочи и аргументира основанието, на което иска отмяна на влязлото в сила решение. В случая Д. М. изрично е адресирал молбата си за отмяна до ВАС, като е посочил и основанието на което иска отмяната – чл. 239, т. 1 АПК, като е изложил аргументи и приложил доказателства в подкрепа на искането си. Следователно волята на искателя – както по отношение на съда, до когото е адресирана, така и относно правното основание на искането, е ясна и безпротиворечива. Независимо от това, АС – Варна изрично е дал възможност на искателя да прецизира искането си, досежно реда за преразглеждане на процесното решение, вкл. повторно му е дал указания да уточни дали продължава да подържа искането си за отмяна на решението по чл. 239 АПК. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение да укаже на искателя, че следва да прецени реда, по който търси защита. Предвид факта, че искателя е упълномощил и адвокат, т. е. ползвал е специализирана помощ, за да изпълни указанията на съда, и е продължил да поддържа, че искането му за отмяна е по реда на чл. 237 и сл. АПК и на основание 239, т. 1 АПК, не би могла да се приеме тезата му, че съдът го е лишил от правото му на достъп до съд и че го поставил в ситуация на процесуална заблуда. От кой ред за процесуална защита, в случая за извънинстанционен контрол на влязло в сила решение, ще се възползва искателя е негов избор, поради което съдът, предвид различния процесуален ред за разглеждане на искането – различни са съдилищата на които е подсъдно искането за отмяна по реда на чл. 237 и сл. и по реда на чл. 70-73 ЗАНН, не би могъл за подмени волята на искателя да получи защита на правата си, каквато желае. По изложените съображения обжалваното определение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав