Определение № 11618 от 27.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10640/2023 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Проинвест Пропърти Голд" ЕООД със седалище в гр.София. Жалбата е срещу определение №7189 от 24.08.2023г. по адм. д. № 6482/2023г. на Административен съд София-град. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл.209, т.3 във вр. с чл.236 АПК. Претендира се отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът– Надзорния съвет (НС) на Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК), не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С обжалваното определение №7189 от 24.08.2023г. по адм. д. № 6482/2023г. Административен съд София-град е оставил без разглеждане и е прекратил производството по жалбата на „Проинвест пропърти голд“ ЕООД против решение на НС на АППК от 30.05.2023г., с което не е одобрен проект на договор за приватизационна продажба на поземлен имот с идентификатор 35239.6106.2515, заедно с построените в него сгради. За да постанови този резултат съдът се е основал на чл.159, т.1 АПК и е приел, че оспореното пред него решение на НС на АППК от 30.05.2023г. е част от производството за постановяване на крайния акт за прекратяване на процедурата, който в случая било решение №3935-П/13.06.2023г. на изпълнителния директор на АППК, което решение е актът, подлежащ на оспорване. Затова оспореното решение на НС на АППК се явявал акт от вида, посочен в чл.21, ал.5 АПК, и неподлежал на самостоятелно оспорване. Обжалваното определение е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд не е съобразил характера на развилото се административно производство, което е по чл.32, ал.3, т.3 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК) и е свързано с продажба на обособена част от имуществото на търговско дружества с повече от 50 на сто държавно участие. За тази продажба е избрана продажба чрез електронен търг, който се провежда по реда на издадената на основание чл.32, ал.4 ЗПСК Наредба за електронната платформа за продажба на имоти – частна държавна собственост, и на имоти – собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или търговски дружества, чиито дялове или акции са собственост на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно участие в капитала (Наредбата). Според чл.29, ал.2, т.1 от Наредбата за сключването на договор с определения купувач се прилага редът по глава седма от Наредбата за търговете и конкурсите (НТК). При този вид търг по ЗПСК е предвидено в чл.22д, ал.1, т.5 ЗПСК за сделки, чиято стойност е над 500 хил.лв., след приключване на търга той да бъде одобрен от Надзорният съвет на АППК - в съответствие с чл.18, т.5 от Устройствения правилник на Агенцията за публичните предприятия и контрол (УП). Именно такъв акт е оспореното пред административния съд решение на НС на АППК от 30.05.2023г. С него НС на АППК не е одобрил проекта на договор за приватизационна продажба на имота с идентификатор 35239.6106.2515. Това решение на НС на АППК има самостоятелно правно действие и е отделен административен акт, с който се създават права и задължения, респ. се засягат права и интереси на спечелилия търга участник. Така е, защото независимо че „Проинвест пропърти голд“ ЕООД е определен за купувач на имота с влязло в сила решение № 3922-П/09.05.2023г. на изпълнителния директор на АППК, след оспореното решение на НС на АППК от 30.05.2023г. за спечелилия търга участник се препятства възможността да сключи договор за продажба на имота. Самостоятелния характер на решението на НС на АППК по чл.18, т.5 от УП на АППК е виден и от разпоредбата на чл.17, ал.5 от УП на АППК, предвиждаща съобщаване на решенията на надзорния съвет на заинтересуваните лица и/или органи до 5 работни дни от приемането им. Както и от нормата на чл.38, ал.1 от НТК, предвиждаща спиране на срока за сключване на договор за приватизация до получаване на одобрението от НС на АППК. С обжалваното определение неправилно административният съд е счел, че оспореното пред него решение на НС на АППК от 30.05.2023г. е част от производството за постановяване решение №3935-П/13.06.2023г. Двете решения са самостоятелни, издават се от различни административни органи и са с различни правни последици. Докато оспореното решение на НС на АППК от 30.05.2023г. е задължително за сключване на приватизационния договор, то решение №3935-П/13.06.2023г. е акт по чл.38, ал.2, т.1 от НТК, до който може и да не се стигне ако НС на АППК одобри проекта на договор за приватизация. В този смисъл решението на НС на АППК от 30.05.2023г. не подготвя издаването и не е част от решение №3935-П/13.06.2023г. А е необходимо условие за издаване на последното решение. Това е видно и от съдържанието на това решение. Съобразно изложеното обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон. Затова то следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия по разглеждане и решаването му по същество от същия състав на Административен съд София-град. Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предл. второ, във вр. чл.236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение