Определение № 11408 от 23.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10146/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби на И. П. И., С. И. М., Ц. И. С., К. П. П. и М. Н. Н., представлявани от адв. Стоянов, против определение № 1527 от 22.08.2024 г., постановено по адм. дело № 370/2024 г. на Административен съд- Враца. Жалбоподателите поддържат, че съдебният акт е неправилен поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като кметът на община Мездра отказва да издаде акт за незаконен строеж, а това засяга правото им на собственост. Молят определението да бъде отменено и да се даде ход на делото по същество. Ответникът –кметът на община Мездра не изразява становище. Ответникът „Контактни елементи-99“ АД, [населено място] оспорва частните жалби. Като взе предвид изложеното в частните жалби и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Частните жалби са подадени в срока по чл. 230 и от страни, за които оспореният съдебен акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни по следните съображения: Производството пред Административен съд – Враца е образувано по жалби срещу писмо изх. № 91.00-15/ 09.05.2024г. на кмета на община Мездра. Писмото е в отговор на заявление (жалба) на настоящите частни жалбоподатели с твърдения, че сградата в имот пл. № 427 по плана [населено място] представлява незаконен строеж и следва да се премахне. С писмото заявителите са уведомени, че сградата е заварен строеж. Съдът приема, че липсва подлежащ на оспорване административен акт, тъй като обжалваното писмо е издадено по повод сигнал на жалбоподателите за незаконно строителство, а актовете в производство по сигнали не подлежат на съдебен контрол. По тези съображения и на основание чл. 159, т. 1 АПК с определението, предмет на оспорване, оставя жалбите без разглеждане и прекратява производството по делото. Изводът на административния съд за недопустимост на подадените жалби е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Мотивите на оспорения съдебен акт в този смисъл следва да бъдат допълнени, като се посочи, че обратно на поддържаната от частните жалбоподатели теза, обжалваното писмо не може да се квалифицира като отказ за издаване на индивидуален акт. Както административният съд правилно установява, производството пред административния орган е образувано по заявление (жалба) на жалбоподателите с твърдения за незаконен строеж в имот пл. № 427 по плана на [населено място]. В тази хипотеза кметът на община Мездра няма нормативно установено задължение да се произнесе с акт за премахване на незаконно строителство, тъй като производството по чл. 225а ЗУТ се развива служебно и при изпълнение на предвидените в текста предпоставки кметът на общината разпорежда премахване на незаконно извършено строителство за определени категории строежи. Съгласно чл. 214, т. 3 ЗУТ заповедта за премахване на незаконен строеж представлява индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред от лицата, за които този акт създава задължения. Обратно, по арг. от цитирания текст, отказът на органа да издаде заповед с такова съдържание, както в случая, не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол. По тези съображения следва да се приеме, че липсва подлежащ на оспорване административен акт и подадената жалба е недопустима съгласно чл. 159, т. 1 АПК. Съображенията на частните жалбоподатели, свързани със собствеността на имота, са извън предмета на настоящото производство и не следва да бъдат осъждани. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,