Определение № 1382 от 18.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 729/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Д. Д. срещу Определение № 5621 от 03.12.2025 г., постановено по гр. дело № 4002/2025 г. на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна на влязлото в сила решение на Плевенския районен съд от 04.11.2021 г. по гр. д. № 3536/2021 г., с което е уважен частично предявеният срещу нея иск по чл. 45 ЗЗД до размера от 600 лв. Оплакванията са за неправилност на атакувания съдебен акт, претендира се отмяната му. Насрещната страна Н. С. И. не ангажира становище. Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение състав на Върховния касационен съд е констатирал, че в молбата за отмяна формално се съдържа позоваване на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т.2 ГПК, но изложените фактически твърдения не обосновават това основание, тъй като липсват твърдения и съответно – приложени доказателства за извършено престъпление, установено с влязла в сила присъда, или решение по чл. 124 ГПК. Поради това е оставил молбата без разглеждане. Изводът в обжалваното определение, че молбата по чл. 303 ГПК е процесуално недопустима, е правилен. Съгласно чл. 303, ал. 1, т.2 ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Като говори за установяване „по надлежния ред“, цитираната разпоредба визира и съответно – изисква да е налице влязла в сила осъдителна присъда /на която се приравнява споразумението, постигнато по наказателно дело/ или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК /в хипотезите, когато наказателно производство не може да бъде образувано/. Доказателства за такива обстоятелства в случая липсват, а не се и твърдят от частната жалбоподателка. Изложените от нея съображения по същество представляват оплаквания относно правилността на решението, с което е осъдена, които не могат да бъдат обсъждани в това производство. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2021 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима, като ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. Обжалваното определение е изцяло съобразено с посочените задължителни разрешения. Ето защо, същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България,