Решение № 5707 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 238/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи- Перник срещу Решение № 4265/ 30.10.2025г., постановено по адм. дело № 703/ 2025 г. на Административен съд- Стара Загора, с което същата е осъдена да заплати на И. Т. К. сума в размер на 2 000 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24- 0249-000012/ 25.03.2024г., издадена от командир на отделение в Районно управление - Брезник към Областна дирекция на МВР Перник. Касационният жалбоподател счита решението на административния съд за незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в противорение с материалния закон, както и с целта на ЗОДОВ. Моли да се отмени обжалваното решение на АС Стара Загора и да се отхвърли главният иск, както и акцесорният иск за лихви. Алтернативно моли да бъде намален размера на присъдената сума в случай, че се приеме за доказано настъпването на правнорелевантните вреди. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна с оглед фактическата и правна сложност на делото. Ответникът- И. Т. К. от [населено място], община Стара Загора не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно, постановено е при липсата на касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение е ОСЪДЕНА Областна дирекция на МВР- Перник да заплати на И. Т. К. от [населено място], община Стара Загора, сума в размер на 2 000 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24- 0249-000012/ 25.03.2024г., издадена от командир на отделение в Районно управление- Брезник към Областна дирекция на МВР Перник, отменена с Решение № 2233/ 09.07.2024 г. по адм. дело № 305/ 2024 г. на Административен съд- Стара Загора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба– 09.07.2024 год. до окончателното изплащане на сумата. ОСЪДЕНА е Областна дирекция на МВР- Перник да заплати на И. Т. К., внесената държавна такса в размер на 10 (десет) лева, както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лв. За да достигне до този резултат АС Стара Загора въз основа на събраните доказателства е счел иска за допустим, а разгледан по същество за основателен. Приел е за установено, че въз основа на АУАН е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24- 0249-000012/ 25.03.2024г., на командир на отделение в Районно управление- Брезник към Областна дирекция на МВР Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) временно му е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Ищецът е обжалвал издадената ЗППАМ, като с Решение № 2233/ 09.07.2024 г. по адм. дело № 305/ 2024 г. на Административен съд- Стара Загора същата е отменена, като постановена в нарушение на материалния закон, при съобразяване с експертното заключение, което сочи за липса на опиати. Съдебното решение е необжалваемо и е влязло в сила на датата на неговото постановяване - 09.07.2024г. Решаващият съд посочил, че при наличие на отменен като незаконосъобразен акт на длъжностно лице без съмнение за ищеца са произтекли неимуществени вреди, като нормално било отнемането на СУМПС по причина неоснователно обвинение в престъпление, да се е отразило негативно на психиката и личния му живот– този факт е достатъчен да инициира претърпени вреди, рефлектиращи върху честта и достойнството му, през периода на действие на незаконосъобразния акт и Копринков да има отрицателни изживявания в тази връзка. Адм. съд преценил за доказани претърпени неимуществени вреди, които са в причинно- следствена връзка с отменената като незаконосъобразна заповед за прилагане на ПАМ, с която на Копринков е отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Същият е претърпял неимуществени вреди от вида на твърдените от него вследствие на незаконосъобразното отнемане на СУМПС за дълъг периода от време, няколко месеца. Съобразявайки периода на отнемане на свидетелството за управление на МПС приел, че справедливият размер на обезщетението за причинените на ищеца вреди от отменената като незаконосъобразна ЗППАМ възлиза на сумата от 2 000 лв. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира решението за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател- ОД на МВР Перник, че съдебният акт е незаконосъобразен и необоснован. Обжалваното решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Мотивите в съдебния акт са формирани с оглед възприетите факти и дават точни отговори на всички искания и доводи на страните- чл. 236, ал. 2 от ГПК, чл.172а, ал.1 и ал.2 от АПК. Неоснователни са твърденията на ОД на МВР Перник, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Искът е предявен след отмяната на административния акт по съответния ред- чл. 204, ал. 1 АПК. Същият е насочен срещу юридическото лице- ОД на МВР Перник, в чийто състав е органа, от чийто незаконосъобразен акт, са причинени вредите- чл.205 АПК. Субективното право на обезщетение по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 ЗОДОВ от незаконосъобразното волеизявление на административен орган- чл.204, ал.1 АПК. Правилно адм. съд е преценил наличието на неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. В съответствие с приетите доказателства е приел, че е изпълнена първата предпоставка на отговорността по ЗОДОВ- отменен административен акт. Безспорно по делото се доказва, че наложената ПАМ по ЗДвП е отменена с влязло в сила съдебно решение. Неоснователни са твърденията на касатора, че неправилно съдът е стигнал до крайния извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди. Правилно от адм. съд се приема за доказани, вреди представляващи негативни и отрицателни емоции, които се явяват пряка и непосредствена последица от отменения адм. акт. В тази връзка обосновано съдът е ценил гласните доказателства, като достоверни и обективни, предвид личните и непосредствени впечатления на свидетелите: Г. К. и М. М. и с оглед липсата на доказателства в друга посока, разколебаващи доказателствения интензитет и достоверност на свидетелските показания. В резултат на отменения като незаконосъобразен административен акт лицето е търпяло негативни усещания, които са повлияли на неговото физическо и психическо състояние. Несъмнено доказателствата от делото сочат за отрицателни емоции, чиито интензитет и времетраене обуславят обезвреда. Ищецът е бил силно притеснен и стресиран, потиснат, изпитвал унизително чувство от оставянето без СУМПС, неоснователното обвинение в престъпление и невъзможността да изпълнява трудовата функция, за която е назначен. Това е наложило преназначаването му на друга по- нископлатена позиция, тъй като без СУМПС не можел да упражнява служебните си задължения, като шофьор. От адм. съд е изследвана причинно- следствената връзка, между отменения адм. акт и претърпените неимуществени вреди. Настоящият съдебен състав на ВАС приема довода, че вредите са преки, тъй като в случая са адекватна, обусловена последица от вредоносния резултат, т.е. явяват се резултат от увреждането- чл.4 ЗОДОВ. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправният резултат. Тези негативни преживявания на ищеца, причинени от адм. акт подлежат на репариране и поради това правилно адм. съд е приел, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение. Налице са всички елементи по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ от състава на обективната и безвиновната отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на администрацията по иска, с който се претендира обезщетение за неимуществени вреди, поради отменен административен акт. Не е налице твърдяната от касационния жалбоподател необоснованост на решението при определяне на размера на обезщетението. Обосновано от първостепенния съд е приложена разпоредбата на чл.52 ЗЗД, във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ, като са развити ясни и логични съображения, свързани с търсенето на справедливост и конкретна парична еквивалентност на причинените вреди. Настоящият състав намира обезщетението за справедливо определено с финансов еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и отражението им върху увреденото лице. Съдът е отчел конкретните факти, продължителността и интензитета на негативните емоционални състояние на лицето. Присъдената сума дава правилно разрешение на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно разноските в съдебния акт са определени, съобразно правилото от чл.10, ал.3 ЗОДОВ. Решението на адм. съд, като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение