Определение № 90 от 20.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2332/2017 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2, изр.първо, предл. първо във вр. с чл.248,ал.3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма], [населено място] против Определение № 2701 от 11.08.2017г. по т.д.№ 1882/2016г. на САС, 3 състав, с което в производство по чл.248 ГПК е оставена без уважение молбата на дружеството за допълване на постановеното по делото решение и присъждане в негова полза на разноски за въззивното производство /държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство/ в общ размер на 6 842.80лв. Съставът на САС е посочил, че въззивните жалби на двете насрещни страни /на ищеца [фирма] и на ответника [фирма]/ са отхвърлени, а съобразно представените от страните списъци по чл.80 ГПК, претендираните от въззивника ищец разноски са 6 841.80лв., а поисканите от въззивника ответник са 6 887.60лв. С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно и уважаване на искането за присъждане на разноски за въззивното производство в полза на [фирма]. Изложено е, че по отношение на въззивната жалба на [фирма], „Имоцион” е въззивеаем и доколкото жалбата на разпределителното дружество е отхвърлена, на основание чл.78,ал.3 ГПК, дружеството с ограничена отговорност има право на разноски. Поддържа се, че претендираните от „Имоцион” разноски във въззивното производство в общ размер на 6 842.80лв., се отнасят до цялата процесуално правна защита на тази страна в производството пред САС, като основно и определящо, те са направени за защита срещу жалбата на насрещната страна, която не е уважена. Акцентира се, че въззивното производство е инициирано от „Ч. Разпределение България”, а „Имоцион” се е възползвал от правото си на насрещна въззивна жалба, поради което има право на основание чл.78,ал.3 ГПК да получи разноски съразмерно на отхвърлената въззивна жалба на акционерното дружество. Отговор от [фирма] не е постъпил в срока по чл.276 ГПК. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: С въззивното решение жалбите на двете насрещни страни са приети за неоснователни. По този съображения с обжалваното определение, молбата на [фирма] по чл.248 ГПК е оставена без уважение. С определение №74 от 16.02.2018г. по т.д.№ 233/17г. на І т.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Атакуваното определение е правилно. При безспорния факт, че обжалваното от двете страни решение е потвърдено, законосъобразен е изводът на САС, че не се следват разноски на никоя от тях, както за защитата по подадената въззивна жалба, така и за защитата срещу въззивната жалба на насрещната страна. Изводът за оставане в тежест на страната на разходите, направени за въззивното производство, е правилен и това правило симетрично е проведено и по отношение на двете страни - не са присъдени разноски и за осъществената от [фирма] защита срещу жалбата на [фирма]. Паралелно с това отсъства разграничаване на фактурираното и заплатено адвокатско възнаграждение на адвокатското дружество като такова за изготвяне на насрещната въззивна жалба и дължимото за защита срещу жалбата на разпределителното дружество. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.