Определение № 7915 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5875/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от В. А. М. срещу определение от 22.01.2026 г. на Върховния административен съд (ВАС), Второ отделение по адм. дело № 9914/2025 г., в частта, с която е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу Решение № 3226 от 10.07.2025 г. на Административен съд (АС) – Благоевград адм. дело № 476/2025 г. и производството по делото е прекратено в тази част. Частният жалбоподател - В. А. М. сочи, че определението, в обжалваната от него част, е неправилно. Излага, че в чл. 149 ал. 2, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) ясно е посочено, че заинтересовано лице относно издадено разрешение за строеж или отказа да се издаде такова е и носителят на ограничено вещно право в поземления имот, а точно такъв е и М.. В неговия правен интерес не е да атакува разрешението за строеж, като го обжалва. Той има интерес разрешението за строеж да стане стабилен административен акт. Интересите на С. М. Х. са точно обратните на интересите и на Х. В. А. и на В. А. М.. В атакуваното определение недопустимо се смесват фигурите на жалбоподателя, оспорил строителното разрешение - Х. и едно от лицата, които се ползват от това строително разрешение, и което има ограничени вещни права в този недвижим имот. Установеното с определението противоречи на правилото на чл. 210, ал. 2 АПК. Предвид изложеното прави искане определението да бъде отменено. Ответникът – главният архитект на Община Якоруда не изразява становище по частната жалба. Ответникът – С. М. Х. изразява становище за недопустимост на частната жалба на Х. В. А. и неоснователност на частната жалба на В. А. М.. Излага, че разрешението за строеж е издадено на Х. В. А., а не на В. А. М.. Изразеното желание на последния, за стабилитет на административния акт, не обосновава наличието на правен интерес от изхода на делото и съответно не мотивира конституирането му като заинтересована страна, а следователно не обосновава и качеството му жалбоподател по касационната жалба. Решението не се явява неблагоприятно за него, нито пък засяга негови права и законни интереси. Липсват категорични данни, че В. А. М. е носител на ограничено вещно право, а именно право на строеж, върху процесния недвижим имот. Прави искане частната жалба на Х. В. А. да бъде оставена без разглеждане, а определението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Х. В. А. счита, че частната жалба е основателна и определението следва да бъде отменено. Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение тричленният състав на ВАС е прел, че касационната жалба на В. М. е недопустима, тъй като същият не е бил страна по делото, съответно не е от кръга на лицата по чл. 210, ал. 1 АПК, за които е признато право на касационна жалба. Счел е, че в случая не са налице и основанията по чл. 210, ал. 2 АПК във връзка с чл. 149 ал. 2, т. 1 ЗУТ, при която неучаствали в делото лица могат да оспорват решението с касационна жалба. Посочил е, че оспореното решение, макар и да има сила по отношение на всички съгласно чл. 177 ал. 1 изр. второ АПК, по отношение на В. М. не е неблагоприятно. С решението се отменя административен акт, а именно разрешение за строеж, което е издадено на трето лице. Строителното разрешение има сила само по отношение на адресата, в случая Х. В. А., като отмяната му е неблагоприятна последица само за него. В. М. по закон, а именно съгласно чл. 149 ал. 2 т. 1 ЗУТ, като носител на ограничено вещно право в имота, за който е издадено разрешението за строеж, е от кръга на лицата, които могат да обжалват разрешението за строеж, т.е. той има самостоятелно право на жалба. По изложените съображения, съдът е счел, че жалбата на В. А. М. е недопустима, като подадена от лице за което не е налице право на касационна жалба. Оставил я е без разглеждане и е прекратил производството в тази част. Определението е правилно. Предметът на настоящото производство се състои в преценка относно допустимостта на касационната жалба на В. А. М. пред тричленния състав на Върховния административен съд. От своя страна, допустимостта на последната е обусловена от наличието на правен интерес за касационния жалбоподател да оспорва първоинстанционния съдебен акт. Видно от първоинстанционното производство предмет на обжалване по адм. дело №476/2025 г. на АС – Благоевград е било Разрешение за строеж №7 от 19.02.2025 г. издадено от главния архитект на Община Якоруда на Х. В. А. за построяване на „втора жилищна сграда“ с местонахождение УПИ VI-1122, кв. 110, по плана на гр. Якоруда, общ. Якоруда, обл. Благоевград. С Решение № 3226 от 10.07.2025 г. постановено по посоченото адм. дело, разрешението за строеж е отменено. Нормата на чл. 215, т. 1 АПК признава право на обжалване на лице (или организация), което е участвало в съдебното производство, а предписанието на чл. 210, ал. 2 АПК доразвива това правило, като предоставя активна процесуална легитимация за упражняване правото на касационно оспорване и на тези лица или организации, които макар да не са конституирани като страни пред първоинстанционния съд, се явяват неблагоприятно засегнати от последиците на пораждащия за тях сила съдебен акт. В случая е безспорно, че В. А. М. не е участвал в първоинстанционното производство. Решението на АС – Благоевград, с което е отменено разрешението за строеж, не засяга неблагоприятно правната сфера на Муртев и правилно тричленният състав на ВАС е приел, че той не е легитимиран да го обжалва. Това е така, тъй като В. А. М. не е адресат на отмененото разрешение за строеж и то не е породило за него благоприятни правни последици. С оглед предмета и съдържанието му, процесното решение не съдържа разпоредителна част, с която да се създават задължения или да се засягат права или защитени от правото интереси на В. А. М., поради което от решението не настъпват каквито и да било неблагоприятни правни последици за Муртев, които да обуславят допустимост на търсената съдебна защита. Във връзка с твърдението в частната жалба за необходимост от точно конституиране на заинтересованите страни, следва да се посочи, че действително, съдът е длъжен по силата на чл. 154, ал. 1 АПК да конституира страните служебно. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК сочи кои са страните в първоинстанционното производство, а именно – оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Последните са тези субекти, за които актът е благоприятен. А. В. А. М. има качеството на лице носител на ограничено вещно право в поземления имот, той, предвид разпоредбата на чл. 149 ал. 2, т. 1 ЗУТ, е разполагал със самостоятелно право да оспори разрешението за строеж, както е посочил и тричленният състав на ВАС. Доколкото по делото няма данни да го е сторил, и предвид че не се явява и лице, което е благоприятно засегнато от акта, В. А. М. не попада в кръга от субекти, които съдът конституира служебно по силата на чл. 154, ал. 1 АПК. Ето защо, като е оставил без разглеждане касационната жалба на В. А. М., тричленният състав на ВАС, е постановил правилно определение в обжалваната част, което следва да бъде оставено в сила. За пълнота, във връзка със становището на С. М. Х. за недопустимост на частната жалба на Х. В. А., следва да се посочи, че такава не е подадена. В частната жалба, въз основа на която е инициирано настоящото производство, изрично е посочено, че определението на тричленния състав на ВАС се обжалва единствено от В. А. М.. Отговорността за разноски в съдебно-административното производство произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и се носи от страната, чието правно твърдение е отречено с решението. Възлагането на разноските по делото следва да бъде направено при приключването му в зависимост от изхода на правния спор. Поради това по претендираните от ответника С. М. Х. разноски следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,