Определение № 808 от 20.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 550/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 5684/25.07.2018 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) – [населено място] и по касационна жалба вх. № 7119/18.09.2018 г. на Н. М. З. и Р. И. З., срещу въззивно решение № 28/16.05.2018 г., постановено по възз. гр. д. № 100/2018 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което е отменено в една част и е потвърдено в друга част решение № 211/08.08.2016 г. по гр. д. № 1810/2014 г. на Окръжен съд – Бургас. КПКОНПИ обжалва въззивното решение като неправилно в частта, с която е отхвърлено искането за отнемане на незаконно придобито от ответниците имущество. В изложението се поддържат доводи за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпросите: 1) може ли съдът в производството по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) да постанови отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, съответстващо на стойността на облагата от престъплението, установена по наказателното производство, за която не е постановено наказание конфискация; 2) включва ли се като елемент от фактическия състав на искането за отнемане на имущество, установяването на местоположението или местосъхранението му; 3) длъжен ли е въззивният съд в решението си да обсъди всички правнорелевантни факти и доказателства, както и доводите и възраженията на страните и в случаите, когато препраща по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение. В касационната жалба на Н. М. З. и Р. И. З. се поддържат оплаквания за недопустимост, а евентуално за неправилност на въззивното решение в частта, с която е постановено отнемане на имущество. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите сочат, че са налице основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 2 – ро, вр. с чл.281, т. 2 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпросите: 1) за характера на срока по чл. 15, ал.2 ЗОПДИППД (отм.) и за правното значение на факта на изтичането му към датата на завеждане на исковата молба по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.); 2)длъжен ли е съдът да обсъди всички правнорелевантни факти, доказателствата и доводите на страните, като изложи собствени решаващи мотиви и когато споделя изводите на първата инстанция; 3) за какъв период от време преди извършване на престъплението, за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда, съдът е длъжен да вземе предвид сочени и доказани от лицето законни източници на доходи; 4) полученият от лицето и невърнат паричен заем следва ли да се счита за законен източник на средства. В писмените си отговори всяка от страните е оспорила касационната жалба на насрещната страна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е приел, че с решение № 209/19.05.2010 г. на КУИППД, чийто правоприемник е КПКОНПИ, срещу Н. З. е образувано производство за установяване на имущество придобито от незаконна дейност, по повод уведомление с вх. № 839/27.04.2010 г. на ОД на МВР – [населено място] за привличането на лицето в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл.252, ал. 2, вр. ал. 1 НК, което попада в обхвата на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.). С присъда № 154/24.06.2013 г., постановена по нохд № 706/2012 г. на Окръжен съд – Бургас (влязла в сила на 13.08.2014 г.) З. е признат за виновен в извършването на престъпление по 252, ал. 2, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 1, ал. 4, т. 1 ЗБ (отм.) и чл. 13, ал. 1 ЗКИ – за това, че за времето от 06.06.2000 г. до 20.04.2010 г. в [населено място], като физическо лице, без съответно разрешение, е извършвал по занятие банкови сделки – отпускане на заеми с лихви, за която дейност се изисква разрешение съобразно изискванията на чл.1, ал. 4, т. 1 ЗБ (отм.) и чл. 13 ал. 1 ЗКИ. С присъдата ответникът е осъден на наказание 3 г. лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от 5 г., както и на наказание глоба в размер на 10 000 лв. В мотивите на присъдата е прието, че от извършеното престъпление подсъдимият е реализирал значителни неправомерни доходи в размер на сумата 122 201 лв. След влизане в сила на присъдата, в изпълнение на решение № 500/02.10.2014 г. на КОНПИ, в Бургаския окръжен съд е внесено мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 1 267 662.82 лв., както следва: 1) от Н. и Р. Здравчеви, на основание чл. 4, ал. 1, вр. чл. 10 ЗОПДИППД (отм.) - два недвижими имота и предоставените в заем на трети лица суми на обща стойност 661 125.63 лв.; на основание чл. 4, ал. 2, вр. чл.10 ЗОПДИППД (отм.) - сумата 103 310 лв., представляваща равностойността по пазарни цени на продадените през проверявания период недвижими имоти; 2)от Н. З., на основание чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) - сумата 2500 лв., представляваща паричната равностойност на притежаваните 50 дружествени дяла от капитала на „З. и И.“ ООД и на парични суми – вноски по спестовни влогове; 3) от Р. З., на основание чл.9, вр. чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) - суми по банковите й сметки; 4) от И. З. (дъщеря на първите двама ответници), на основание чл.8, ал.1 ЗОПДИППД (отм.) – притежаваните от нея 130.67/306 кв.м. ид. части от описания в искането недвижим имот, находящ се в [населено място]. Установено е, че Н. З. и Р. З. са сключили граждански брак на 27.02.1983 г., от който имат родено едно дете – ответницата И. Н. З.. Съдът е отчел, че преди посочения в присъдата начален момент на престъплението (06.06.2000 г.), съпрузите са придобили собствеността върху един недвижим имот – апартамент на [улица] [населено място], а всички останали имоти, посочени в искането на Комисията, са придобити след тази дата. За периода на проверката (1989 г. – 2014 г.) ответниците са придобили имущество на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.), за част от което е прието, че са налице предпоставките по чл.3, ал.1 ЗОПДИППД (отм.) за отнемането му в полза на държавата. Посочено е, че осъществяваната от З. престъпна дейност по вида и характера си е била източник за кумулиране на парични средства, а периодът на извършване на престъплението съвпада с времето на проверката и на придобиването на част от имуществото. Със заключенията на съдебно-икономическата и техническата експертизи е установено, че доходите на ответниците от законни източници са по-малки и не съответстват на разходите им за придобиване на имуществото. За недоказани са приети твърденията за приходи от дарения на значителна стойност от близки роднини в периода 1997 г. - 2002 г., както и по договори за заем с физически лица. За даренията е посочено, че свидетелските показания са недостоверни - обсъдени в съвкупност с останалите доказателства, същите са неконкретни, нелогични, а освен това, ответниците не установяват роднините им да са разполагали с доходи на такава значителна стойност, че да могат да направят дарения (в български лева и валута) в сочените размери. За заемите съдът е посочил, че ответниците, чиято е доказателствената тежест не са установили по делото законния произход на източниците на средства, с които заемите са били погасявани. По отношение на сумите, представляващи направени вноски по банковите сметки на ответниците, въззивната инстанция е намерила претенцията на Комисията за основателна до размера на наличните по сметките суми - общо в размер на 17 310.41 лв. В частта, с която искането на КПКОНПИ е уважено за разликата до размера на сумата 122 201 лв., първоинстанционното решение е отменено. Отхвърлено е като неоснователно и искането за отнемане в полза на държавата на сумата 661 125.63 лв., претендирана като предоставени от ответника З. в периода 2000 – 2010 г. парични заеми на трети лица. Обсъждайки доказателствата по делото, съдът е приел, че сумата представлява оборотни парични средства за кредитиране, за които не е установено да са налични, в т.ч. и по банкови сметки на ответниците. Постановено е отнемане на сумата 2 500 лв. - паричната равностойност на притежаваните от З. 50 дружествени дяла от капитала на „З. и И.“ ООД, като е посочено, че дяловете са придобити на възмездно правно основание, в периода на осъществяваната от лицето престъпна дейност и със средства, за които не е установен законен източник. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е отхвърлено искането за отнемане на сумата 26 376.19 лв., представляваща общо направени вноски по банковата сметка на Р. З., но неналични към момента; както и за притежаваните от И. З. 130.67/306 кв. м. ид. части от описания недвижим имот, находящ се в [населено място], предвид проведеното от страната пълно насрещно доказване и неустановената от ищеца връзка (пряка или косвена) между основанието, средствата за придобиването му и престъпната дейност на ответника З.. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че предпоставки за допускане на касационното обжалване не са налице. Поставените в изложението на КПКОНПИ въпроси нямат претендираното от касатора значение. По първите два въпроса, законът е приложен от въззивния съд в точния му смисъл. Разпоредбата на чл.4, ал.1 ЗОПДИППД (отм.) установява като правнорелевантен период „проверявания период”, а не периодът на извършване на престъплението. Гражданското производство не дублира наказателното производство, в което наказателният съд може да наложи наказание „конфискация” (чл.44 НК), или независимо от наказателната отговорност – да постанови отнемане в полза на държавата на вещи, принадлежащи на виновния и предназначени или послужили за извършване на умишлено престъпление; на вещи - предмет или средство на престъплението; както и отнемане от дееца на пряката или непряката облага, придобити чрез престъплението (чл.52, ал.1 и ал.2 НК, ред. след изм. с ДВ бр.7/2019 г.). Константна е практиката на ВКС, че на отнемане по реда на ЗОПДИППД – отм. (както и по ЗОПДНПИ – отм. и ЗПКОНПИ ) подлежи имущество, а не приходи, нито „доходи от престъплението”. Доход може да бъде отнет само на основание чл.53, ал.2, б. „б” НК, когато той произтича от установено по реда на НПК престъпление, ако придобитото чрез престъплението (според новата терминология на НК – пряката или непряката облага, придобити чрез престъплението) не подлежи на връщане или възстановяване. На това основание по наказателноправен ред може да бъде отнета и равностойността на придобитата облага, ако тя липсва или е отчуждена. По гражданскоправен ред на отнемане подлежи налично имущество; ако то е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него. Ако имуществото се намира у свързани лица, то се отнема от тях, а ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата (вж. - решение № 200/14.02.2019 г. по гр.д.№4143/2019 г. III г.о., решение № 147 от 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г., IV г. о., решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г., IV г. о. на ВКС и др.). Преминаването на блага през патримониума на проверяваните лица, в т.ч. на пари през банкови сметки, има правно значение само доколкото някои от тях са останали в съответния патримониум в края на изследвания период, тъй като ответниците са се обогатили единствено с това, което притежават в края на този период (вж. - решение № 129/08.06.2015 г. по гр.д.№ 5562/ 2013г., IV г.о., решение № 228/06.07.2015 г. по гр.д. № 5321/2013 г., IV г.о., решение № 137/02.11.2018 г. по гр. д. № 2507/2017 г., IV г.о. на ВКС и др.). По третия въпрос в изложението на КПКОНПИ – въззивният съд не се е отклонил от процесуалните си задължения да установи релевантните за спора факти и обстоятелства, да обсъди и прецени всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и да изложи собствени решаващи мотиви. Съдът е съобразил приетото с ТР № 7/30.06.2014 г. по т. д. № 7/2013г. на ОСГК, че е необходимо да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.). Придобиването на имуществото от извършителя на престъплението може да е както пряко, така и косвено от престъпната дейност, но във всички случаи тази връзка трябва да бъде установена, или да може да се направи предположение за съществуването й (арг. чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1). Между престъпната дейност и имуществото е налице пряка връзка, например в случаите, когато то е пряко придобито от престъплението. Косвена е връзката между престъпно деяние и конкретното имуществено право, когато придобиването му е непряко от конкретното престъпление, опосредено е чрез други действия, напр. - с една или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез разпоредителни сделки. Дори връзката да не е безспорно установена, ако такава може основателно да се предположи, то предположението е достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник в придобиването на имуществото. Въззивният съд е изложил подробни мотиви, съобразявайки тези правни разрешения и е формирал собствени правни изводи по предмета на спора. Несъгласието на касатора с анализа и оценката на доказателствата и възприетите правни изводи касае обосноваността на съдебния акт по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, която не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Поставените в изложението на Н. З. и Р. З. въпроси също не обуславят допускането на касационния контрол. По първия въпрос – за характера на срока по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), противоречивата съдебна практика е преодоляна с ТР № 1/04.06.2020 г. по тълк. д. № 1/2018 г., ОСГК на ВКС, в което е прието, че изтичането на срока за проверка по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД - отм. (съответно по чл. 27, ал.1 и ал.2 ЗОДНПИ - отм. и чл. 112, ал. 1 и ал. 2 ЗПКОНПИ) не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество. Предвиденият в цитираните разпоредби срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен и е допустимо образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), респ. по чл. 74 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 153 ЗПКОНПИ, след изтичане на този срок. А съгласно трайно установената съдебна практика, при започнала при действието на ЗОПДИППД (отм.) проверка по чл. 15, ал. 2, производството продължава по реда на този закон, на основание §5 ПЗР ЗОДНПИ (отм.), независимо от последващата му отмяна. С оглед на изложеното, не се установява твърдяното от касаторите основание по чл.280, ал.2, пр.2-ро ГПК - вероятна недопустимост на въззивното решение, като постановено по иск по чл.28 ЗОПДИППД (отм.), предявен след изтичането на срока по чл.15, ал.2 ЗОПДИППД (отм.). Вторият процесуален въпрос – за задължението на въззивния съд да обсъди всички правнорелевантни факти, доказателствата и доводите на страните, като изложи собствени решаващи мотиви – съвпада с въпроса в изложението на КПКОНПИ и за него следва да се имат предвид изложените по-горе мотиви. По останалите два въпроса, поставени от касаторите, въззивният съд е съобразил задължителната и трайно установената практика на ВКС, че допустимо е основателно да се предположи придобиване на имущество във връзка с престъпна дейност и назад във времето - преди извършване на престъпното деяние, в срока по чл. 11 ЗОПДИППД (отм.). Срокът по чл. 11 ЗОПДИППД (отм.) е възможният, в който може да се извърши проверката от Комисията, но конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположение за връзката с придобиването на имуществото са тези, които определят релевантния период. Според нормата на чл. 15 ЗОПДИППД (отм.), предмет на проверките на Комисията е онова имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност. Съгласно разпоредбите на чл. 18, ал. 1, т. 7 и ал. 2, т. 6 ЗОПДИППД (отм.), Комисията не се ограничава до проверка само на имуществото, правното основание за придобиването му, неговата стойност и трансформация, доходите на проверяваното лице, съответно разходите му, а проверява и всички други обстоятелствата, които имат значение за изясняване на произхода на имуществото и начина на придобиването му, както и събира доказателства от значение за изясняване произхода на имуществото. Въпросът за момента, към който се установява дали имуществото е придобито от престъпната дейност, във всяка конкретна хипотеза е различен и зависи от вида на конкретното престъпление, от установената или предполагаема връзка с облагодетелствуването на извършителя (придобиването на имуществото), както и от начина на придобиване (сделка, придобивна давност, осъществено строителство, награда, печалба от лотария или друг вид игра и пр.). Преценката за доходите на извършителя и евентуално на неговото семейство, разходите, съответно влагането на средства от законен източник в конкретното придобиване, се извършва също към момент, който се определя от горните обстоятелства. При преценката за връзката между конкретното престъпно деяние и дадено имущество, се изхожда не само от произхода на средствата, вложени към момента на юридическото придобиване, а от това дали притежанието на съответното имуществено благо е опосредено от установеното престъпление. В обхвата на чл. 3 ЗОПДИППД (отм.) попада и имущество, заплатено с кредити и заеми, които са върнати със средствата, придобити от престъпната дейност (вж. - ТР № 7/30.06.2014 г. по т. д. № 7/2013 г. на ОСГК). Въззивното решение не е постановено в отклонение от така формираната задължителна съдебна практика. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение