Определение № 5112 от 07.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3817/2025 г.

Делото е образувано по молба вх. № 144527/24.04.2025 г. до Върховния касационен съд - така уточняващата молба вх. № 170604/15.05.2025 г., подадени от В. Ц. П., длъжник по заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени на кредитора „Йеттел България“ ЕАД по гр.д. № 4335/2022 г. на Софийския районен съд. Длъжникът твърди, че до 03.09.2021г. е бил задържан под стража, а след 24.12.2021 г. наложената му мярка за неотклонение е била изменена в „домашен арест“. С тези твърдения: 1) иска отмяна на влезлите в сила заповед за изпълнение и изпълнителен лист – заповедта за изпълнение не е връчена надлежно, и 2) оспорва вземането за цена на телекомуникационни услуги по издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист – мерките за неотклонение „обективно“ са го възпрепятствали да ползва услугите на „Йеттел България“ АД. Настоящият състав намира молбата за недопустима. Съображения: Първото искане длъжникът е направил за пръв път с молба вх. № 3338/05.01.2024 г., по която е било образувано ч.гр.д. № 1941/2024 г. пред Софийски градски съд. Въззивният съд е квалифицирал искането по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, отказал е да приеме възражението срещу заповедта за изпълнение, респ. не е упражнил правомощието по чл. 423, ал. 3, изр. 4 ГПК да обезсили изпълнителния лист. Недопустими са повторно отправените искания пред съд, който няма компетентност да ги разгледа – Върховният касационен съд, и по реда на глава ХXIV ГПК, който е неприложим при специалната разпоредба на чл. 423 ГПК. Второто искане не покрива както изискванията по чл. 414 ГПК – длъжникът оспорва вземането, след като е изтекъл срокът по чл. 414, ал. 2 ГПК и заповедта е влязла в сила (чл. 416, пр. 1 ГПК), така и изискванията по чл. 424 ГПК – фактите, на които се позовава, не са нови по смисъла на разпоредбата, и макар молба вх. № 144527/24.04.2025 г. да е именовал „искова“, отрицателният установителен иск, предвиден в чл. 424 ГПК, е недопустим (т. 16 ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС). Отчитайки своята некомпетентност да разгледа оспореното вземане по издадената заповед за изпълнение, Върховният касационен съд няма правомощие и да изпраща молбата, с която е сезиран, на заповедния или на Софийския районен съд. При тези мотиви, съдът