Определение № 10615 от 08.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9569/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по частна жалба на А. А., чрез адвокат Григоров, против Определение № 13353 от 30.07.2024 г., постановено по адм. дело № 7557/2024 г. по описа на Административен съд – София-град. С доводи за неговата неправилност като постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба – директор на Дирекция „Миграция” при МВР не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. С обжалваното определение административният съд е отхвърлил жалбата на А. А., гражданин на Нидерландия, срещу разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК за предварително изпълнение на Заповед № 5364з-2813 от 24.07.2024 г. на директора на Дирекция „Миграция“ - МВР. С тази заповед на основание чл. 26, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства (ЗВПНРБГЕСЧТС) е наложена принудителна административна мярка „Забрана за влизане в Република България“ за срок от пет години на А. А., гражданин на Нидерландия и е отнето правото на същия на продължително пребиваване в Република България. За да постанови този резултат съдът е приел, че разпореждането е мотивирано, както и че е налице възприетата от административния орган опасност чуждия гражданин да се укрие и да осуети изпълнението на заповедта. Определението е валидно и допустимо но неправилно. Съгласно разпоредбите на чл. 26, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗВПНРБГЕСЧТС, на които се основава издадената заповед, забрана за влизане в Република България се налага на гражданин на Европейския съюз или на член на семейството му, който с действията си създава истинска, настояща и сериозна заплаха за националната сигурност или за който има данни, че извършва действия против националната сигурност или обществения ред, забраната за влизане в Република България е за срок до десет години, като едновременно със забраната за влизане може да се отнеме и правото на пребиваване. Според чл. 28, ал. 2 от с. з. жалбата срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка спира изпълнението й, освен когато заповедта е издадена на основание, свързано с националната сигурност. В случая заповедта съдържа разпореждане за допускане на предварителното и изпълнение, основано на чл. 60, ал. 1 АПК, при приетото, че следва да се защитят особено важни държавни и обществени интереси. Неправилно е прието в обжалваното определение, че оспореното пред него разпореждане съдържа мотиви, изискуеми се от разпоредбата на чл. 60, ал. 2 АПК. Такива, за допускане на предварителното изпълнение на издадената заповед, не се съдържат нито в нея, нито в докладната записка на началник отдел „Законна миграция и българско гражданство“, на която заповедта се основава. Формалното посочване, че следва да се защитят особено важни държавни и обществени интереси не отговаря на изискването на закона за мотивиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на административния орган са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Липсата на мотиви представлява съществено нарушение на формата и представлява самостоятелно основание за отмяна по чл. 146, т. 2 АПК. Като е приел обратното административният съд е постановил неправилен съдебен акт, при неправилно приложение на закона, който следва да бъде отменен, като вместо него се постанови друг по съществото на спора, с който оспореното пред съда разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед № 5364з-2813 от 24.07.2024 г. на директора на дирекция „Миграция“ - МВР. се отмени като незаконосъобразно. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение