Определение № 2114 от 04.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1798/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Н. В. В. от гр. София, срещу Разпореждане №26757 от 11.12.2024г. по адм. дело №10156/2023г. по описа на Административен съд – София град /АССГ/, с което е върната частната му жалба с вх.№16546/26.04.2024г. на АССГ, срещу Определение от 05.03.2024г. по същото дело на АССГ. В частната жалба се излагат бланкетни доводи за наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 1 - 3 АПК. Претендира се обявяването на определението за нищожно, евентуално обезсилването му или неговата отмяна като неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Не се сочат никакви конкретни твърдения в подкрепа на изброените касационни основания. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, адресат на оспореното разпореждане и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното разпореждане, съдът установил, че с Определение №10143/20.11.2023г. по адм.д. № 10156/2023г. е оставил без разглеждане жалбата на Н. В. В. срещу разрешение за строеж №241/05.10.2023, издадено от главния архитект на Столична община за обект „Реконструкция на стадион „Българска армия“, сграда с идентификатор 68134.109.30.1 по КККР на гр. София и благоустрояване на прилежащото пространство на стадион „Българска армия“, част от ПИ с идентификатор 68134.109.29 и 68134.109.30, м. „Парк Борисова градина“, район „Средец“, Столична община, и прекратил производството по делото. Срещу прекратителното определение е постъпила частна жалба, която с разпореждане от 13.12.2023 г. е оставена без движение с указание за приподписването й от адвокат и представяне на пълномощно за това, както и внасяне на държавна такса в размер от 30 лева по сметката на Върховния административен съд. В изпълнение на дадените указания оспорващият е представил вносна бележка за платена държавна такса и е направил искане за предоставяне на безплатна правна помощ при условията на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ - за приподписване на подадената частна жалба, с приложена декларация за материално и гражданско състояние. С определение от 05.03.2024 г., това искане е оставено без уважение. Срещу него В. подава частна жалба, която с разпореждане на съда от 30.04.2024 г. е оставена без движение с указания в 7-дневен срок да внесе държавна такса в размер от 30 лева по сметката на Върховния административен съд. С молба от 17.06.2024г. оспорващият представя отново декларация за материално и гражданско състояние, която е приета и разгледана от съда като искане за освобождаване от заплащане на указаната държавна такса в определен размер от 30 лева, дължима за обжалване на определение от 05.03.2024 г. С Определение № 9185 от 19.06.2024г. това искане е оставено без уважение и на В. е указано, че в 7-дневен срок от съобщаването, следва да внесе по сметка на ВАС определената такса от 30 лева, като е предупреден, че при неизпълнение частната му жалба ще бъде оставена без разглеждане. Последното определение е обжалвано от В. и с Определение №10292 от 02.10.2024 по АД №8745, ВАС го е оставил в сила. В изпълнение на влязлото в сила Определение №9185 от 19.06.2024г. по адм.д. № 10156/2023г., административният съд с разпореждане от 09.10.2024 г. отново дал на частния жалбоподател 7-дневен срок да заплати определената държавна такса в размер на 30 лв. за оспорване на определението от 03.05.2024 г. В. не изпълнил в срок последните указания, а вместо това с молба от 02.12.2024 г. отново поискал да бъде освободен от държавна такса и да му бъде предоставена правна помощ. При тези факти от развитието на съдебното производство, съдът, в процесното разпореждане, извел правен извод, че частна жалба на Н. В. с вх. №16546/26.04.2024 г. не отговаря на изискванията за редовност, визирани в чл. 213, т. 3 във вр. с чл. 235а от АПК, тъй като не е заплатена дължимата държавна такса и на чл. 212, ал. 2 във вр. с чл. 231 от АПК, тъй като не е преподписана от адвокат, поради което и на основание чл. 213а, ал. 1 във вр. с чл. 231 от АПК, разпоредил същата да бъде върната на частния жалбоподател. Настоящият касационен състав, счита, че процесното Разпореждане №26757 от 11.12.2024г. по адм. дело №10156/2023г. по описа на АССГ, с което е върната частната жалба на Н. В. с вх.№16546/26.04.2024г. на АССГ, срещу Определение от 05.03.2024г. по същото дело, е правилно. Съгласно чл. 213а ал. 1 от АПК "Съдията-докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната жалба или протеста и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и 213, с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста". В случая, видно от доказателствата, безспорно е, че в дадения срок, а и до постановяване на оспореното разпореждане нередовностите в частната жалба срещу Определение №10143/20.11.2023г. по адм.д. № 10156/2023г. по описа на АССГ не са били отстранени от жалбоподателя, поради което са били налице предпоставките на чл. 213а, ал. 1, изречение посл. от АПК за връщане на касационната жалба на подателя й. По изложените съображения процесното разпореждане, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,