Определение № 10225 от 16.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9851/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. С. И. срещу Определение № 30684/03.08.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 7211/2026 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата от М. С. И. срещу мълчалив отказ на „Лендиво“ ООД, в качеството му на администратор на лични данни, да предостави копия на всички договори, анекси, приложения и др., съдържащи обработваните лични данни на М. С. И., производството по адм. дело №7211/2026 г. по описа на АССГ е прекратено и М. С. И. е осъден да заплати разноски по делото. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва изводите на съда, че искането му до „Лендиво“ ООД не съдържа волеизявление на физическо лице, което в качеството му на субект на данни търси защита на свое право, регламентирано от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“. Поддържа, че договорите, анексите и приложенията към тях по естеството си съдържат лични данни – имена, ЕГН, адрес, финансови данни, поради което искане на копие от тях е искане по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и че режимът на защита на потребителите по Закона за потребителския кредит (ЗПК) и по Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) не се изключват. Излага и съображения, че с оглед постановения от дружеството отговор на заявлението неправилно съдът е приел изначална липса на правен интерес от оспорването, тъй като интересът му е отпаднал в хода на съдебното производство. Поради това счита, че неправилно съдът го е осъдил за разноски. Моли обжалваното определение да се отмени, вкл. в частта за разноските и да му се присъдят разноски за първоинстанционното производство, вкл. адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА). Претендира разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА и за касационната инстанция. Частният жалбоподател се представлява от адв. Стефанов. Ответникът по частната жалба – „Лендиво“ ООД не изразява становище. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да остави жалбата без разглеждане и прекрати производството по делото първоинстанционният съд от фактическа страна е установил следното: С искане от 26.02.2026 г., М. С. И., чрез процесуалния си представител адв. Стефанов, е поискал от „Лендиво“ ООД предоставяне на копие на всички договори, приложения, анекси, в които се обработват лични данни на М. С. И.. С писмо, изпратено на електронна поща на процесуалния представител на жалбоподателя, на 04.06.2026 г. служител при ответника е предоставил на адв. Стефанов копия от договори за потребителски кредит и съответните погасителни планове към тях. Съдът е посочил, че с разпореждане № 24360/17.06.2026 г. е дал указания на жалбоподателя да уточни дали поддържа подадената жалба, или не. В случай, че я поддържа да уточни правния си интерес. С молба вх. № 25163/15.07.2026 г. процесуалният представител на жалбоподателя е заявил, че администраторът е бил сезиран с редовно заявление за достъп до лични данни, поради което за него е възникнало задължение да предприеме действия за упражняване на заявеното от субекта право, а именно да предостави достъп до данните, или да откаже такъв. Задължението е следвало да бъде изпълнено в срок до 26.03.2026 г., като не са били налице основания за удължаване на срока, нито са констатирани нередовности по подаденото заявление. Въпреки това, в законоустановения срок не последвало произнасяне, поради което счита, че е възникнал мълчалив отказ, който е оспорен пред съда с жалба от 21.05.2026 г. В тази връзка счита, че с бездействието си дружеството е дало повод за образуване на производството. Претендират си разноски. При така установеното от фактическа страна от правна страна съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК. Недопустимостта на жалбата по чл. 159, т. 1 АПК съдът е обосновал с липсата на годен за оспорване акт. В тази връзка е изложил съображения, че в искането на М. И. липсва съдържание, съответно на правото на субект на данни по смисъла на ОРЗД. Посочил е, че в този смисъл, заявлението не съдържа волеизявление на физическо лице, което в качеството си на субект на данни търси защита на свое право, регламентирано в ОРЗД, а представлява изявление от страна по договор за потребителски кредит, т.е. на страна по облигационно правоотношение, което изявление касае частно-правни субекти (кредитор-длъжник), и е извън сферата на административните правоотношения. Посочил е, че при липса на заявление по смисъла на чл. 37б от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) за упражняване право по чл. 15 - 22 от Регламента, не може да се формира отказ на администратор на лична данни (изричен или мълчалив), който да подлежи на оспорване по реда на АПК. Изложил е и съображения, че исканата информация не касае режима на достъп до лични данни, по отношение на който са приложими правилата на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, а се иска информация, която може да се получи по реда на Закона за потребителския кредит. Алтернативно е изложил и съображения за недопустимост на жалбата по чл. 159, т. 4 АПК – липса на правен интерес, защото информация за обработваните лични данни е предоставена с електронно писмо от 04.06.2026 г. На основание чл. 143, ал. 3 АПК приемайки, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото е присъдил разноски в полза на същия. Определението е правилно по следните съображения: Производството по адм. дело № 7211/2026 г. по описа на АССГ е образувано по жалба на М. С. И. срещу мълчалив отказ на „Лендиво“ ООД да предостави копия на всички договори, анекси, приложения и др., съдържащи обработваните лични данни на жалбоподателя. Видно е от искането, с което е сезирано дружеството, че се иска предоставяне на копия от всички договори, приложения, анекси, в които се обработват лични данни. Искането е обосновано в чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 и Решение на СЕС по дело С-487/21 На това искане дружеството е отговорило с писмо изпратено по електронна поща на 04.06.2026 г. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните и следната информация: a) целите на обработването; б) съответните категории лични данни; в) получателите или категориите получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, по-специално получателите в трети държави или международни организации; г) когато е възможно, предвидения срок, за който ще се съхраняват личните данни, а ако това е невъзможно, критериите, използвани за определянето на този срок; д) съществуването на право да се изиска от администратора коригиране или изтриване на лични данни или ограничаване на обработването на лични данни, свързани със субекта на данните, или да се направи възражение срещу такова обработване; е) правото на жалба до надзорен орган; ж) когато личните данни не се събират от субекта на данните, всякаква налична информация за техния източник; з) съществуването на автоматизирано вземане на решения, включително профилирането, посочено в член 22, параграфи 1 и 4, и поне в тези случаи съществена информация относно използваната логика, както и значението и предвидените последствия от това обработване за субекта на данните. В т. 32 от Решение от 04.05.2023 г. по дело С-487/21, на което решение се позовава частният жалбоподател, е предвидено, че чл. 15 Регламент (ЕС) 2016/679 няма как да се тълкува в смисъл, че § 3, първо изречение от него предвижда право, отделно от залегналото в § 1 от него. Посочено е още и, че терминът „копие“ се отнася не до документа като такъв, а до личните данни, които той съдържа и които трябва да са пълни. В случая в сезиращата „Лендиво“ ООД молба е налице позоваване на чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, но са поискани копия от всички сключени от всички договори, приложения, анекси, които не са индивидуализирани по никакъв начин. Не е посочен и период, за който се иска информацията. За да се определи дали е налице отказ за предоставяне на достъп до лични данни, т.е. дали е налице отказ на лице да упражни право по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 следва да се анализира молбата, с която е сезиран администратор на лични данни. В случая тя е за получаване на копия от неиндивидуализирани документи, а не на копие от обработвани лични данни, попадащи в материалния обхват на Регламент (ЕС) 2016/679 определен в чл. 2. Отказът за предоставяне на копия от договорите не формира спор по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. Непредоставянето им, т.е. мълчаливият отказ или бездействието на администратора да ги предостави, не подлежи на обжалване по реда на АПК, поради което изводът на първоинстанционния съд, че жалбата е без предмет, е правилен. След като жалбата е била изначално без предмет правилно съдът е присъдил разноски в полза на ответника за първоинстанционното производство, защото същият не е дал повод за завеждане на делото. По изложените съображения оспореното определение следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно. Ответникът не претендира разноски за настоящата инстанция, поради което такива не му се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение