Определение № 414 от 27.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5289/2015 г.

С молба вх. № 8613/08.09.2016 година Ю. И. Г. е поискал да бъде допълнено по реда на чл. 248 от ГПК постановеното по делото решение № 121/08.08.2016 година като ОУ„П. К. Я.” [населено място], обл. Б. бъде осъдено да му заплати направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата ОУ„П. К. Я.” [населено място], обл. Б. не е подал отговор на същата и не е изразил становище по допустимостта и основателността й. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки данните по делото, намира следното: С постановеното по делото решение № 121/08.08.2016 година съставът на ІV г. о. на ВКС е потвърдил решение № 2256/26.05.2015 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 102/2015 година, като е оставил без уважение подадената срещу него от ОУ„П. К. Я.” [населено място], обл. Б. касационна жалба с вх. № 2149/07.07.2015 година. Тъй като това решение е окончателно и не подлежи на обжалване, срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК е започнал да тече от датата на постановяването му. Молбата на Ю. И. Г. е постъпила в съда на 08.09.2016 година, с оглед на което е спазен срокът, в който може да се иска допълването на определението в частта му за разноските. Касационната жалба срещу решение № 2256/26.05.2015 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 102/2015 година е била подадена от ОУ„П. К. Я.” [населено място], обл. Б., поради което и предвид на това, че обжалваното решение е било потвърдено, касаторът съгласно правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК ще дължи на ответника по касацията Ю. И. Г. направените от него разноски. За да бъдат присъдени такива обаче е необходимо на първо място да има искане за присъждането им и на второ място да бъдат представени доказателства за реалното им извършване. В подадения от Ю. И. Г. отговор на касационната жалба такова искане не е направено, както и не са ангажирани доказателства за извършени от него в касационното производство разноски. Извършването на такива не е отбелязано нито в представеното с отговора на касационната жалба пълномощно на процесуалния представител на Г., нито пък впоследствие са представяни доказателства за такива до приключване на устните състезания пред касационната инстанция. Предвид на това не са налице основания за присъждане на разноски на Ю. И. Г. за производството пред касационната инстанция. Доказателства за извършени от Ю. И. Г. разноски са представени в първоинстанционното и във въззивното производство като същите са в размер на по 600.00 лева адвокатско възнаграждение за всяка една от двете инстанции. Тъй като с първоинстанционното решение № 5249/09.12.2014 година на Районен съд Разлог, постановено по гр. д. № 546/2014 година предявените от Ю. И. Г. срещу ОУ„П. К. Я.” [населено място], обл. Б. искове са били отхвърлени първоинстанционният съд не му е присъдил направените пред него разноски. Впоследствие след като е отменил първоинстанционното решение и с решение № 2256/26.05.2015 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 102/2015 година е уважил предявените от Г. искове въззивният съд му е присъдил само извършените пред него разноски в размер на 600.00 лева за адвокатско възнаграждение, но не и тези направени пред първата инстанция. Следователно е налице пропуск на въззивния съд да присъди част от направените от Ю. И. Г. в съдебното производство разноски и дължащи му се по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски. Доколкото обаче въззивното решение е било обжалвано само от ОУ„П. К. Я.” [населено място], обл. Б., то касационният съд съгласно правилото на чл. 271, ал. 1, изр. 2 от ГПК не разполага с възможността да поправи този пропуск. В случая Ю. И. Г. е разполагал с възможността да иска по реда на чл. 248 от ГПК изменение или допълване на решение № 2256/26.05.2015 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 102/2015 година в частта му за разноските като му бъдат присъдени и направените в първоинстанционното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева. Г. не се е възползвал от тази възможност като този негов пропуск не може да бъде саниран чрез присъждането на тези разноски в производството по подадената от ОУ„П. К. Я.” [населено място], обл. Б. срещу въззивното решение касационна жалба с вх. № 2149/07.07.2015 година. С оглед на всичко изложено подадената от Ю. И. Г. молба вх. № 8613/08.09.2016 година, с която е поискано допълване на постановеното по делото решение № 121/08.08.2016 година е неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение