Определение № 306 от 28.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 694/2023 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. М. С. против определение на Софийски апелативен съд № 79 от 20.01.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 921/ 2021 г., с което е постановено лишаването му от правна помощ, предоставена с определение по същото дело № 1203/ 10.05.2021 г. Жалбоподателят моли определението да бъде отменено, тъй като той не се бил отказал от предоставянето на правна помощ, нито бил от категорията лица, които нямат право на такава. Според него други основания за лишаване от правна помощ законът не предвижда, а това, че апелативният съд не можел да открие адвокат, съгласен да поеме защитата му, счита за ирелевантно. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество - неоснователна. Основното производство е образувано по искова молба на М. С. срещу Софийски районен съд, предявен е осъдителен иск с цена 30 000 лв. С определение от 18.09.2020 г. първоинстанционният Софийски районен съд прекратил производството по образуваното въз основа на тази искова молба гр.д.№ 3090/ 2020 г. Подадената от ищеца частна жалба срещу това определение била върната с разпореждане от 19.02.2021 г. на основание чл.100а ГПК. По жалба на ищеца срещу това разпореждане е образувано гр.д.№ 921/ 2021 г. на Софийски апелативен съд. С определение № 1040/ 15.04.2021 г. въззивният съд потвърдил обжалваното пред него разпореждане. Ищецът заявил, че ще обжалва въззивното определение и поискал предоставяне на правна помощ. С определение от 10.05.2021 г. това искане било уважено, като съдът изискал от САК да посочи адвокат, който да осъществи процесуално представителство за ищеца. Последователно от САК са посочвали различни адвокати и съдът е назначавал осем такива за представители на ищеца, но всеки от назначените представители е отказвал да поеме защитата му, включително по съображения, че претенциите на ищеца са необосновани и очевидно неоснователни. На ищеца двукратно е давана възможност сам да посочи адвокат, който би поел защитата му, но той не се е възползвал с мотив, че не познава адвокати в [населено място]. След като последно е дал възможност на ищеца да посочи адвокат, който би се съгласил да го представлява, на 21.12.2022 г., с обжалваното в настоящето производство определение съдът го лишил от правна помощ. Посочил, че поначало не са били налице предпоставките за предоставянето на такава. Определението е законосъобразно. Съгласно чл.97 ал.1 ГПК съдът служебно лишава страната от правна помощ, ако се установи, че условията за нейното предоставяне не са съществували изобщо или отчасти. А съгласно чл.24 ЗПП правна помощ не се предоставя, когато това не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ или когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Преценката, че в случая е неоправдано предоставянето на правна помощ с оглед възможната полза за ищеца и за очевидна неоснователност на претенцията му по частната жалба, е следвало да бъде направена още към момента на разглеждане на искането за предоставяне на помощта. Правилността на тази преценка обаче може да бъде преосмислена от съда служебно и по-късно, съгласно изричната разпоредба на чл.97 ал.1 ГПК. В случая законосъобразно въззивният съд е приел, че не са били налице предпоставките за предоставяне на правна помощ, тъй като това не е оправдано от гледна точка па ползата, която тя би донесла на ищеца и определението му следва да бъде потвърдено. По изложените съображения съдът