Решение № 4517 от 23.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2242/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационните жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – Варна и на М. Д. И. от гр. Варна против Решение №12862/21.11.2025 г. на Административен съд – Варна по адм. д. №2947/2024 г., съответно против частите от него, с които е отменен и потвърден Ревизионен акт (РА) №Р-03000321004215-091-001/09.08.2022 г. С твърдения за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторите искат от съда да отмени решението на административния съд в оспорените от тях части и присъждане на разноски. М. Д. И. не изразява становище по касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП – Варна, а директорът на дирекцията оспорва нейната жалба с доводи за неоснователност, изложени в писмен отговор и в писмена молба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни срещу съответните части от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятни за всяка от тях. Първоначално постановеното по делото Решение №1740/11.12.2023 г. на Административен съд – Варна по адм. д. №139/2023 г., поправено с Решение №1677/19.02.2024 г., е отменено с Решение №12877/27.11.2024 г. по адм. д. №4838/2024 г. на ВАС и делото е върнато на друг съдебен състав със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност и при повторното разглеждане на делото е РА в потвърдената му част с решението на решаващия орган, а именно за: установените с него задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за д. п. от 2016 г. до 2020 г. в общ размер 24 475.92 лв. (главница) и 6 870.71 лв. (лихви). При новото разглеждане производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщането (чл. 226, ал. 1 АПК). В изпълнение на дадените му указания от касационната инстанция съдът е назначил и приел съдебно – оценителна експертиза, която дава заключение за пазарните цени на продадените МПС чрез прилагане на регламентираните в Наредба Н-9/14.08.2006 г. методи и изследване на реално сключени съпоставими сделки, въз основа на предоставените му от КАТ – Варна договори за продажба на автомобили с максимална степен на сходство. Приетата от него съдебно – счетоводна експертиза определя данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 4 във вр. с 2 ДОПК, съобразявайки оценителната експертиза. С решението си съдът определя задълженията на жалбоподателката, кредитирайки счетоводната експертиза. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Въпросите за това осъществявало ли е ревизираното лице търговска дейност, доказани ли са от приходните органи обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК и по какъв начин следва да се определи пазарната цена на продадените МПС, използвани при формиране на данъчната основа, са разрешени с влязлото в сила решение на ВАС, поради което доводите на касационните жалбоподатели, свързани с тези въпроси, не следва да бъдат обсъждани. Според чл. 161, ал. 1 ДОПК (ДВ, бр. 94 от 2015 г.) на жалбоподателя се присъждат разноските по делото, в т.ч. възнаграждение за един адвокат за всяка инстанция, съразмерно с уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Жалбоподателката И. доказва разноски за държавна такса в размер на 71.98 евро, а вторият жалбоподател – 88.84 евро. На администрацията е дължима частта от посочените разноски в размер на 49.87 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 66.47 евро. На жалбоподателката следва да се присъдят разноски в размер на 31.57 евро. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение