Определение № 221 от 19.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1367/2016 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Ж. Д. Д. съдържаща се в частна жалба вх. № 5545 от 27.05. 2016 г. за изменение на определение № 458 от 13.05.2016 г. по гр.д. № 1367/2016 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о. в частта на направените разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира молбата за неоснователна. Производството по гр.д. № 1367/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о. е приключило с определение, с което настоящият състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 574 от 6.11.2015 г. по в. гр.д. № 775/2015 г. на Окръжен съд- Велико Търново в частта, с която е отхвърлен искът на Ж. Д. Д. за неимуществени вреди за разликата над 4000 лв. до 10 000 лв. Наред с това е оставил без разглеждане касационната жалба в частта, с която е отхвърлен иска за обезщетение за имуществени вреди за разликата над 618 лв. до 1 236 лв. Осъдил е Ж. Д. да заплати на [община] направените разноски за касационното производство в размер на 500 лв.- юрисконсултско възнаграждение. Определението в частта на присъдените разноски се оспорва, като не са изложени никакви съображения във връзка с оспорването. Освен това поисканите от ответната страна разноски за касационното производство са присъдени на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.7, ал.2, т.4 и чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и не е налице основание за тяхното изменение. По изложените съображения настоящият състав намира, че молбата за изменение на определението в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховен касационен съд, трето гражданско отделение