Определение № 596 от 01.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1837/2016 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е за проверка изпълнението на условията за допускане на касационното обжалване на решение №103/29.01.2016 г. по в. гр.д. №3077/2015 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба на Н. Р. Х. от [населено място] чрез адв. Д.П.. С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение ,постановено по гр.д. № 1950/2013 г. ,с което е признато за установено, че К. К. Ш. има вземане срещу ответника Н. Р. Х. в размер на 16 930 лв., представляващо задължение по договор за паричен заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано датата на подаване на заявлението 10.09.2012 г. до окончателнотто й изплащане .Присъдени са разноски. Ответникът по касационната жалба К. К. Ш. от [населено място] чрез адв. П. А. изразява становище, че не са налице законовите изисквания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Липсва формулиран правен въпрос и не е ясно кое от допълнителните основания за допускане до касационно обжалване касаторът поддържа. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба за да бъде разгледана по същество, следва да бъдат изпълнени допълнителните изисквания, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване. С оглед задължителното тълкуване, дадено в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./, жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. В случая тези законови изисквания не са изпълнени. В представеното Изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е посочил, че въззивният съд се е произнесъл по процесулноправни въпроси, които е разрешил в противоречие със задължителна практика на ВКС.Такъв въпрос обаче не е формулиран. Като въпрос касаторът е посочил „ начина, по който се извършва преценката на събраните по делото доказателства и за задължението на съда да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност, да прецени всички доводи на страните, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава, приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои дава вяра, на кои не, кои възприема и кои не.”Посоченият текст няма характер на правен въпрос с очертаната вече характеристика. Същевременно с въззивното решение съдът е съобразил процесуалните правила относно преценката на събраните по делото доказателства и доводи на страните и е изложил съответните мотиви за това ,което впрочем касае правилността на постановеното решение, а не условията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Съгласно разясненията, дадени с ТР №1/19.02.2010 г. ОСГТК посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. С оглед на това неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. Предвид на това не се налага обсъждане да посочената задължителна практика на ВКС – решения постановени при условията на чл. 290 ГПК. По изложените съображения касационното обжалване не следва да се допуска. Разноски в полза на ответника не се присъждат доколкото не са представени доказателства, че такива, в това число и за адвокатско възнаграждение, са направени Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о..