Определение № 82 от 01.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 1236/2015 г.

Постъпила е молба от „Т. - РМ” - [населено място] по чл. 248 ГПК, с която иска да се измени постановеното по делото Определение №150 от 17.02.2016 г. в частта за присъдените на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, разноски за касационното производство - юрисконсултско възнаграждение 10 704 лв. Молителят възразява, че не е имало основание да се присъдят тези разноски, тъй като Държавата не е била страна в касационното производство - решението, с което е отхвърлен евентуалният иск срещу Държавата, не е било предмет на обжалване, въпреки че въззивният съд е разпоредил връчване на тази страна на препис от касационната жалба с приложенията. Счита, че процесуалният представител на Държавата е могъл да съобрази това обстоятелство и да не пише отговор на въззивната жалба. Поддържа, че като е обжалвал въззивното решение само в частта, с която е разгледан иска срещу [община] и жалбата не касае произнасянето на въззивния съд по евентуалния иск, в случай на потвърждаване на въззивното решение в обжалваната му част, не може да се стигне до произнасяне по евентуалния иск срещу Държавата, защото липсва искане за такова произнасяне. Аргументира, че Държавата не е обжалвала въззивното решение, не е била страна в касационното производство, затова не може да се приеме, че е участник в това производство. Иска да се измени определението в частта за присъдените в полза на Държавата разноски и да не се уважава искането й за разноски. Ответниците по молбата по чл. 248 ГПК [община] и Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не изразяват становища. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид изложеното от молителя и провери данните по делото, констатира следното: С Определение №150 от 17.02.2016 г., постановено по делото, като не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационна жалба на „Т. - РМ” - [населено място], са присъдени разноски за касационната инстанция на [община] и на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, по 10 707лв. - юрисконсултско възнаграждение, съобразно подадените от всяка от тях отговори на касационната жалба, съдържащи искания за присъждане на разноски и съобразно Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Искането на молителя да се измени определението в частта за разноските и да не се присъждат разноски на Държавата, е неоснователно. Правилно въззивният съд е връчил препис от касационната жалба с приложенията на Държавата, при постъпила касационна жалба от „Т. - РМ” - [населено място] срещу въззивното решение, с което е отменено първоинстанционното решение, с което е уважен иска срещу [община], и е постановено друго, с което искът срещу [община] е отхвърлен, както и евентуалния иск срещу Държавата. Предявени са при условията на евентуално съединяване осъдителни искове срещу [община] и срещу Държавата. С първоинстанционното решение е уважен искът срещу [община] и не е разгледан евентуалния иск, а с въззивното решение е отменено първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът срещу [община], който иск е отхвърлен, затова съдът е разгледал и евентуалния иск срещу Държавата, който иск е отхвърлил. Съгласно т.15. от ТР №1/от 04.01.2001 г. по гр.д.№1/2000 г. на ВКС, ОСГТК, което не е загубило значение и при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 г., и с оглед данните по делото, първоинстанционният съд не се е произнесъл по евентуалния иск, тъй като не се е сбъднало условието, от което зависи разглеждането му - неуважаване на главния иск. Въззивният съд, като е отменил решението и е постановил друго, с което е отхвърлил главния иск, е разгледал евентуалния иск, тъй като се е сбъднало условието, при което този иск е предявен - ако не се уважи главния иск - и е отхвърлил и евентуалния иск срещу Държавата. Въззивното решение е обжалвано от ищеца, който иска да се допусне касационно обжалване и ВКС да отмени въззивното решение в частта, с която искът срещу [община] е отхвърлен, който иск счита, че следва да бъде уважен. Държавата няма правен интерес да обжалва въззивното решение, с което евентуалният иск срещу нея е отхвърлен, от което не следва, че тя няма качеството страна в касационното производство. Запазването на висящността на делото по главния иск, образувано по жалба на ищеца срещу въззивното решение в частта, с която искът срещу [община] е отхвърлен, съдържа потенциална възможност за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, дори и впоследствие въззивното решение да бъде потвърдено. Докато касационната инстанция не откаже да допусне касационно обжалване, с което ще влезе в сила въззивното решение, с което са отхвърлени и двата иска - главния срещу [община] и евентуалния срещу Държавата, последната има качество на страна по делото и интерес да поддържа, че е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване. Поради изложеното на страната - ответник по касационната жалба - Държавата са присъдени разноски за касационното производство, направени и поискани да се присъдят и няма основание определението да се измени в смисъл, че на Държавата не се дължат разноски, тъй като не е страна в касационното производство. По изложените съображение Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение