Решение № 7896 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3446/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. В. Ж., чрез пълномощник адв. И. Спасов срещу решение № 43228 от 29.12.2025г. по адм. дело № 4653/2025г. на Административен съд София - град. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Г. В. Ж. против Решение № 123/21.03.2025г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, петчленен разширен състав, постановено по преписка № 281/2022 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по чл.209,т. 2 и т.3 от АПК. Излага подробно развити съображения за сочените пороци на първоинстанционното решение. По същество претенцията се свежда до нарушение на процесуалните правила при събиране и обсъждане на доказателствата по делото, а от там и неправилност на крайните изводи на съда. Моли за отмяна на съдебното решение, уважаване на жалбата срещу Решение № 123/21.03.2025г. по преписка № 281/2022г. на КЗД и установяване осъществено неравно третиране на основа на убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение от страна на П. Т. В.. Претендират се сторените по делото разноски. Ответната страна - Комисия за защита от дискриминация, в представено писмено и в съдебно заседание, чрез юрк. Бешков оспорва касационната жалба и моли оспореното решение като правилно да остане в сила. Претендират се разноски по делото. Ответникът - П. Т. В., чрез адв. Сотиров в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователа. Моли решението като правилно и обосновано да остане в сила. Не претиндира разноски. Прави възражение прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от касатора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административен съд София - град е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, събрал е относимите към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържание по чл.59, ал.2 от АПК вр. с чл.66 от ЗЗДискр. Разгледал подробно оплакванията на жалбоподателя за допуснати в хода на производството пред КЗД нарушения на административнопроизводствените правила и в подробно изложени мотиви ги е отхвърлил като е стигнал до извод за липсата на такива. При преценка за съответствието на акта с материалния закон, съдът е анализирал елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.4, ал. 2 от ЗЗДискр. като е приел за недоказано твърдението за осъществено неравно третиране по посочените от жалбоподателя признаци "лично положение", обществено положение", "политическа принадлежност" и "убеждения". АССГ е изложил съображения, че П. В. не е имал представа за политическите убеждения на Г. Ж. не е споделил и твърдението, че жалбоподателят е бил дискриминиран по признака "обществено положение", тъй като обстоятелството, че е журналист и че се занимава с изследване на комунистическия режим, не е било причината за неговото недопускане в залата. Съдът отклонил и претенцията за дискриминация по признак „лично положение“ тъй като не било доказано и не било мотивирано наличието на значим за личността белег, който да е обусловил различно отношение спрямо него. Решението на АССГ е правилно постановено. Доводите в касационната жалба, че съдът не е обсъдил в решението си всички възражения за допуснати от КЗД съществени нарушения на административнопрозиводствените правила, изразяващи се в непълно изясняване на всички факти, събиране на доказателства изцяло срещу Ж. и несъбиране на поискани доказателства от касатора са неоснователни. Първоинстанционният съд подробно и аргументирано е изложил съображения за липса на допуснати съществени нарушения в процедурата пред КЗД. Изводите на АССГ се споделят изцяло. Правилно съдът е счел, че срокът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗДискр. е инструктивен по своя характер, с изтичането му не се преклудира правомощието на органа да постанови решение по въпроса, с който е сезиран, както и, че КЗД въз основа на специалния закон, а и по арг. на общозадължителните чл. 35 и 36 от АПК следва да изясни всички факти и обстоятелствата от значение за случая и да съобрази обясненията и възраженията на заинстересованите сърани. В тази връзка неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилно прилагане на чл. 44 от АПК. При съблюдаване принципа на служебното начало по чл. 9 от АПК, административният орган дължи, обективно изясняване на всички факти и обстоятелства по случая, като при осъществената от АССГ проверка в хода на съдебното производство не са констатирани съществени процесуални нарушения или нарушаване правото на участие/защита по отношение на касатора Ж.. Правилно е отклонено възражението на касатора относно недопустимостта на писмените сведения на Н. Л., приобщени в хода на административното производство. С оглед пълното и всестранно изясняване на преписката в производството пред КЗД и с оглед специалната разпоредба на чл.55, ал.2 от ЗЗДискр. е предвидено, че всички лица, държавни и местни органи оказват съдействие на комисията в хода на проучването, като са длъжни да представят исканите сведения и документи и да дадат необходимите обяснения. Ето защо в изпълнение на цитираната разпоредба, КЗД правилно е изискала писмени обяснения от Н. Л., която не е страна в производството пред КЗД и ги е приобщила към доказателствения материал по преписката, а съдът правилно е отхвърлил като неоснователно възражението за допуснато нарушение при събиране на тези писмени обяснения. Споделят се изцяло изводите на АССГ, относно правилното приложение на материалния закон. Административният съд обосновано и законосъобразно е направил извод, че доказателствата по делото не обосновават проява на дискриминация по отношение на Г. Ж.. Заявената претенция за неравно третиране е на основа признаците „лично положение", „обществено положение“, „убеждения" и „политическа принадлежност“. Споделят се изцяло развитите съображения на АССГ, относно признака „лично положение“. Същите са изцяло съобразени с константната практика на ВАС, че защитеният признак "лично положение" няма еднозначно, изначално прието и обективно съдържание. В обхвата на признака “лично положение”, следва да са включват само значими и ангажиращи за личността характеристики, равностойни със същностните основни признаци за личността, каквито са полът, расата, здравословното състояние, сексуалната ориентация, възрастта, вярата. Правилно първоинстанционният съд е съобразил, че Г. Ж. в нито един момент пред административния орган, а и пред съда, не е изтъкнал и обосновал конкретни качества, които да изпълнят със съдържание защитения признак "лично положение", въз основа на който да е осъществена спрямо него дискриминация. АССГ е констатирал, че единствената специфична характеристика на Г. Ж. е направена от П. В., а именно, че знае, че касаторът е конфликтна личност. В тази връзка се споделя извода на съда, че характеристиката, субективно възприета от П. В., по своя характер е временна, повърхността и по никакъв начин не може да се приеме за характеризираща личността на Г. Ж. и още по-малко да се определи като обективен белег на личността, който би могъл да бъде еднакво прилаган спрямо всички. Следователно, по никакъв начин се би могло да се изведе заключение, че възприемането на Г. Ж. като конфликтна личност от страна на П. В. и поради тази причина - недопускането му на представянето на книгите с автор Н. Л., представлява дискриминация въз основа на признака "лично положение". Правилно съдът е отклонил твърдението, че Ж. е бил дискриминиран по признака "обществено положение", тъй като обстоятелството, че е журналист и че се занимава с изследване на комунистическия режим, не е било причината за неговото недопускане в залата. Установено е по делото, че Г. Ж. не е допуснат до събитието по изрична молба на авторката на представяните книги - Н. Л. и която молба П. В., в качеството си на домакин на събитието, е уважил. Установено е още, че П. В. не е имал представа за политическите убеждения на Г. Ж., поради което не може да се приеме за основателно становището на жалбоподателя, че е дискриминиран въз основа на политически възгледи и убеждения. Пред КЗД е установено, че Ж. е обективирал намерения да саботира представянето на Л.. Следователно, не защитен признак е причината за недопускане на Г. Ж. на събитие, проведено на 06.07.2022г. от 18 часа, в сградата на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите. При правилно установени факти и представени доказателства, инстанцията по същество правилно е приела за доказано, че жалбоподателят не е бил обект на дискриминация по смисъла на 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Разпоредбата, въвежда императивна забрана за всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, като при всички случаи санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. ЗЗДискр. цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в 4, ал. 1 от цитирания закон или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. За да е налице нарушение на чл. 4, ал. 1от ЗЗДискр. е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на дискриминацията, посочени в цитираните разпоредби, да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., в случая „лично положение”, " обществено положение", "убеждения" и др. Следва да бъде отбелязано, че в случая представените по делото доказателства, безспорно сочат на наличието на конфликт в отношенията между касатор и ответника по повод проведено събитие. Наличието на конфликт обаче не може да се третира като акт на дискриминация от ответника, срещу който е насочена жалбата, тъй като неблагоприятното третиране следва да е обвързано със защитен признак и по - конкретно с посочените от жалбоподателя. В хода на проведеното производство от събраните доказателства не се открива съдържанието на посочените защитени признаци във връзка с оплакванията и твърдения за небрагоприятно третиране. При липсата на елементи от фактическия състав на дискриминация под формата на „лично положение”, " обществено положение", и "убеждения" с оглед чл. 4, ал. 1 от ЗЗдискр., правилно инстанцията по същество е приела оспореното решение на КЗД за правилно и е отхвърлила жалбата. Изложените, в този смисъл, фактически и правни изводи от Административен съд София - град, формират извод за правилност и обоснованост на обжалваното решение. Оплакванията, релевирани в касационната жалба досежно отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК са неоснователни и недоказани, поради което атакувания съдебен акт следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да се уважи като съдът определя дължимо пред ВАС в размер на 100 евро на чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.144 АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение