Решение № 7189 от 26.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 138/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция „Земеделие“ – Ямбол, чрез процесуален представител, срещу решение № 1314 от 08.11.2024 г., постановено по адм. д. № 33/2024 г. по описа на Административен съд (АС) - Ямбол.

Касационният жалбоподател обжалва решението, в частта, с която е осъден да заплати на М. Н. Д.:

1. обезщетение на основание чл. 122, ал. 3 от Закона за държавния служител, в размер на основната й заплата за периода от 02.02.2022 г. до 25.10.2023 г., за сумата от 22 297.50 лв. (двадесет и две хиляди двеста деветдесет и седем лева, и петдесет стотинки), ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 25.10.2023 г. до окончателното й изплащане.

2. обезщетение на основание чл. 61, ал. 2 и ал. 3 от Закона за държавния служител, за неизползван платен годишен отпуск за периода от 02.02.2022 г. до 25.10.2023 г., за сумата от 2349.84 лв. (две хиляди триста четиридесет и девет лева, осемдесет и четири стотинки), ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 25.10.2023 г. до окончателното й изплащане.

3. обезщетение за вреди на основание чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО, за платени лични осигурителни вноски за периода от 02.02.2022 г. до 25.10.2023 г., за сумата от 3136.74 лв. (три хиляди сто тридесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки), ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 25.10.2023 г. до окончателното й изплащане.

4. разноски за платен депозит за вещо лице в размер на 1030.00 лв. (хиляда и тридесет лева).

Решението е обжалвано и в частта, с която Областна дирекция „Земеделие“ – Ямбол е осъдена да заплати на адв. Н. Илчев адвокатско възнаграждение в размер 2872.73 лв. (две хиляди осемстотин седемдесет и два лева, седемдесет и три стотинки).

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че не е налице недопускане по смисъла на чл. 122, ал. 3 ЗДСл, поради което не е възникнало и правото на обезщетение. Твърди, че правното основание на иска не е чл. 122, ал. 3 ЗДСл, а е чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Излага съображения, че от събраните по делото доказателства се установява, че почти през целия претендиран период ищцата е работила, като е получавала съответното възнаграждение. Иска решението да бъде отменено и исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

Ответникът – М. Н. Д., чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение в частта му, в която съдът се е произнесъл по предявения иск по чл. 61, ал. 2 и ал. 3 ЗДСл е недопустимо, като постановено от некомпетентен съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 124 ЗДСл по реда на АПК се разглеждат единствено спорове относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и относно налагането на дисциплинарна отговорност. Искът за присъждане на обезщетение за неизползван отпуск е извън изчерпателно посочените в цитирания текст и предвид факта, че същият е с имуществен характер същият е подсъден на общите съдилища, предвид разпоредбата на чл. 125 ЗДСл предвиждаща, че имуществените спорове по този закон се предявяват в 3-годишен срок по общия исков ред. В този смисъл са мотивите на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по т. д. № 2/204 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, както и решение № 11546 от 17.11.2025 г. по адм. д. № 5546/2025 г. по описа на ВАС.

Предвид установеното настоящия състав намира, че решението в частта по отношение на предявения иск от М. Д. за присъждане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 02.02.2022 г. до 25.10.2023 г., следва да бъде обезсилена, като производството по настоящето дело в тази част следва да бъде прекратено, а делото изпратено по компетентност на Районен съд - Ямбол.

В останалата част решението е валидно, допустимо и неправилно.

За да уважи предявения от М. Н. Д. иск по чл. 122, ал. 3 ЗДСл, първоинстанционният съд е приел, че е доказан по основание и размер. Приел е, че желание за заемане на длъжността „младши експерт" в Дирекция “АПФСДЧР“ при ОД „Земеделие" Ямбол М. Н. Д. е изразила в подаденото от нея Заявление № ЧР-14-71/09.12.2021 г (в рамките на двуседмичния срок след влизане в сила на Решение №83/26.04.2021 г. по адм. дело №177/2020 г. на АС - Ямбол, потвърдено с Решение №12127/26.11.2021 г. на ВАС по адм. дело № 6860/2021 г.), но не е заела длъжността, а е продължила да изпълнява функциите на Директор на ОД „Земеделие" Ямбол. След прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от 27.01.2022 г., е станало възможно възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност на осн. §7, ал.1 от ПЗР на ЗДСл, поради това срокът по чл.122, ал.1 от ЗДСЛ следва да се счита за спазен с явяването на служителя в двуседмичен срок от датата на прекратяване на трудовото правоотношение, т.е. от 27.01.2022 г. Д. се е явявала за заемане на длъжността младши експерт в ОД „Земеделие" Ямбол на 02.02.2022 г., при което срокът по чл. 122, ал.1 ЗДСл във връзка с §7, ал. 1 от ПЗР на ЗДСл, съдът е приел за спазен. Посочил е, че от 02.02.2022 г. - датата на първото явяване на служителя след прекратяване на трудовото правоотношение, до 25.10.2023 г. – датата на издаването и връчването на Заповед № РД ЧР24-35/25.10.2023 г. на органа по назначаване, служителят не е бил допуснат до работа, поради което за същия е възникнало правото да търси обезщетение на основание чл. 122, ал. 3 ЗДСл.

По отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди, сума в размер 3 136,74 лв. на основание чл. 9, ал. 3, т. 1 КСО, представляваща платени лични осигурителни вноски за времето на недопускането й до работа по периоди, както следва: от 02.02.2022 г. до 28.02.2022 г. - сумата от 140,86 лв.; от 01.03.2022 г. до 31.03.2022 г. сумата от 148,27 лв.;от 01.04.2022 г. до 27.04.2022 г. сумата от 132,67 лв.;от 28.04.2022 г. до 30.04.2022 г. сумата от 79,78 лв.;от 01.05.2022г. до 30.09.2023 г. сумата от по 148,27 лв. за всеки месец, или общо 2 520,59 лв.;от 01.10.2023 г. до 25.10.2023 г. включително сумата от 114,57 лв., първоинстанционният съд е приел, че искът е допустим и същият е доказан по основание и размер. Съдът е достигнал до извод, че след като с влязло в сила решение е прието, че актът, с който Д. не е била възстановена е незаконосъобразен и същият е отменен, то през целия период от явяването на служителя до допускането му да заеме длъжността се формират неблагоприятни имуществени последици за служителя, изразяващи се в случая в заплащане на осигурителни вноски, които не би дължал при допускането си да заеме държавната служба, при която хипотеза осигурителни вноски са дължими от органа по назначаване. Внасянето на тези осигуровки при нормални обстоятелства представлява закономерна последица от престирането на работна сила на основание служебното правоотношение между Областна дирекция“Земеделие“-Ямбол и М. Д., но същото е било осуетено от незаконосъобразното й недопускане да заеме длъжността от датата на явяването й 02.02.2022 г. до 25.10.2023г..

По отношение на претендираните размери на обезщетение съдът е възпроизвел дословно заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

Основателни са оплакванията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С определение № 330 от 05.03.2024 г. АС-Ямбол е конституирал страните и е насрочил открито съдебно заседание. В нарушение на чл. 170, ал.3 АПК съдът не е разпределил тежестта на доказване, липсва проект на доклад и доклад по делото в нарушение на чл. 146 ГПК вр. чл. 144 АПК, като на страните не са дадени каквито и да е било указания съобразно изискванията на чл. 140, ал. 3 ГПК вр. чл.144 АПК. Съдът не е очертал правилно спорните между страните факти, които следва да бъдат доказани, съответно липсва разграничаване на безспорните факти.

При неправилността и липсата на дадени указания по разпределението на доказателствената тежест в горния смисъл и на събрани относими към спора доказателства, крайният изводът на административния съд е формиран при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснован.

При така установеното настоящият състав намира, че решението е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила необосновано, при което следва да бъде отменено в допустимата му част, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

При новото разглеждане в подробен доклад по делото съдът следва да посочи освен приложимото правно основание на иска, също относимите към спора факти, като разграничи спорните от безспорните. След определяне на спорните факти, на страните следва да бъдат дадени подробни указания по разпределението на доказателствената тежест, съобразени с техните конкретни твърдения. Правната квалификация, дадена от ищеца, не обвързва съда, тъй като определящи са изложените в исковата молба фактически твърдения и търсената правна защита. Въз основа на тях съдът следва служебно да даде точната правна квалификация на иска, съобразявайки нормативния източник на претендираните права и правни последици. В тази връзка съдът следва да укаже на ищеца да конкретизира обстоятелствата, на които основава претенцията си, квалифицирана от него като такава по чл. 9, ал. 3, т. 1 КСО, след което да извърши преценка относно действителния характер на иска, включително дали същият попада сред исковете по чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК, с оглед извършване на преценка по чл. 130, ал. 1 АПК.

С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни, а направените трябва да бъдат съобразени при новото разглеждане на спора на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение