Решение № 11085 от 14.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3881/2020 г.

Решение № 11085 от 14.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3881/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Въжарова, подадена чрез пълномощника адв. Георгиев, против решение № 155 от 16.01.2020 г., постановено по адм. дело № 2457/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Р. Въжарова против акт за установяване на задължения по декларация № 418/17.05.2019 г., издаден от главен инспектор в отдел "Събиране и контрол" на дирекция "Местни данъци и такси" при община Пловдив, потвърден с решение № 33/1.08.2019 г. на директора на дирекция "Местни данъци и такси" при община Пловдив. Касаторът излага доводи за неправилност на съдебния акт като постановен в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е приложил материалния закон, тъй като задълженията, установени в тежест на Р. Въжарова, са въз основа на декларация, подадена от трето лице. Поддържа становището, че конструкцията на сградата не е променяна и се касае за сграда "масивна с частични стоманобетонови елементи" с код "М1", като посочва, че административният орган, възприемайки код "M3" за конструкцията на сградата, незаконосъобразно е установил размера на публичните задължения. Искането от съда е за отмяна на оспореното съдебно решение и за изменение на обжалвания акт, като определи задълженията на база действителния код на конструкцията на сградата - "М1" - и съобразно приетото заключение на вещото лице Генова. Претендира присъждане на сторените разноски. Ответникът – директорът на дирекция "Местни данъци и такси" при община Пловдив, чрез юрк. Янкова, оспорва касационната жалба като неоснователна в представен писмен отговор и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 418/17.05.2019 г., издаден от главен инспектор в отдел "Събиране и контрол" на дирекция "Местни данъци и такси" при община Пловдив, потвърден с решение № 33/01.08.2019 г. на директора на дирекция "Местни данъци и такси" при община Пловдив, с който, на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ, на Р. Въжарова са установени задължения за данък върху недвижимите имоти за периода 1.01.2013 г. - 31.12.2018 г. в общ размер на 725, 52 лв. и лихви в размер на 235, 67 лв. и такса битови отпадъци за периода 1.01.2013 г. - 31.12.2018 г. в общ размер на 2 136, 54 лв. и лихви в размер на 694, 10 лв. Административният съд е извършил пълна проверка за законосъобразност на административния акт и е заключил, че е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, изложени са конкретни фактически и правни основания, спазени са процесуалните правила и актът съответства на материалния закон. Поради това е приел жалбата на Въжарова за неоснователна. За да постанови този резултат съдът е установил, че Р. Въжарова е подала декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 23887/10.12.2010 г., с която е декларирала недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. "Георги Бенковски" № 20, представляващ поземлен имот с площ 72, 35 кв. м., застроен изцяло; търговска сграда на 2 етажа, в обема на която е разположен търговски обект с РЗП - 144, 70 кв. м. и мазе с площ - 72, 35 кв. м. Декларираната конструкция на сградата е "ПМ" – полумасивна, като съгласно декларираното Въжарова притежава 2/5 ид. ч. от недвижимия имот. Установено е също, че с декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № [ЕГН]/21.06.2018 г., подадена от Е. Станева, е декларирана промяна в обстоятелствата, а именно: площта на поземления имот с идентификатор 56784.519.168 е коригирана на 69 кв. м., застроен изцяло; търговска сграда на 2 надземни и 1 подземен етажи, в обема на която е разположен търговски обект на две нива с идентификатор 56784.519.168. 1, всяко от нивата с площ 69 кв. м. и склад (търговски) на етаж 1, с площ 69 кв. м. Декларираната конструкция на сградата е "МЗ" - масивна монолитна. Съгласно декларацията Е. Станева притежава 1/5 ид. ч. от недвижимия имот. Към декларацията е приложено удостоверение № 94012-24096/20.06.2018 г. за типа на конструкцията на сграда с идентификатор 56784.519.168. 1. Удостоверението е издадено от община Пловдив - район "Централен", във връзка със заявление на Е. Станева за издаване на удостоверение "тип конструкция" за сграда с административен адрес: гр. Пловдив, ул. "Георги Бенковски" № 20, и ИД 56784.519.168. 1. В удостоверението сградата е посочена като масивна тип - "M3". Впоследствие, Р. Въжарова е подала декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ с пощенско клеймо от 21.03.2019 г. за недвижимия имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. "Георги Бенковски" № 20, в която конструкцията на сградата е отбелязана като тип "М1" - масивна без (гредоред) или с частични (гредоред и бетон) стоманобетонни елементи. Към декларацията не е представен документ, удостоверяващ типа на конструкцията на сградата. По делото са изслушани съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, както и са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на бащата на Въжарова. Вещото лице по допусната съдебно-техническа експертиза е посочило, че според вида на конструкцията масивна може да бъде сграда, която има частично или изцяло подови конструкции от дървен гредоред, както и сграда със стоманобетонни подови конструкции. Посочило е също, че определящо в случая е наличието на външни носещи стени с дебелина най-малко една тухла, каквито процесната сграда има и така тя се категоризира като "масивна" за целите на данъчното облагане по смисъла на Таблица № 1 към чл. 5, ал. 2 от Приложение № 2 на ЗМДТ. Експертизата изрично е направила уточнение, че дали сградата ще бъде поставена в код "M1" или "M3" зависи от това дали подовите конструкции са изпълнени изцяло монолитни или от гредоред с частични стоманобетонови елементи, но при извършения оглед на място вещото лице не е установило готовност от страна на собствениците на сградата за разкриване на точния вид на подовите конструкции чрез сваляне на повърхностни покрития. По делото са разгледани и представените разрешение за строеж и разрешение за прочуване и проектиране на преустройство/промяна на предназначението на магазин с изба и склад над него във фризьорски слон и козметичен салон и солариум в имот 252, кв. 38, по плана на кв. "Капана", ул. "Г. Бенковски" № 20, гр. Пловдив; обяснителна записка към част "Архитектура" и конструктивно становище за преустройство и ремонт на магазин с изба и склад над фризьорски слон и козметичен салон в имот 252, кв. 38, по плана на кв. "Капана", гр. Пловдив; архитектурно заснемане на съществуващ магазин в имот 252, кв. 38, по плана на кв. "Капана", гр. Пловдив. Според обяснителната записка към част "Архитектура" и конструктивното становище, съществуващата сграда представлява двуетажен строителен обем с масивни носещи стени от каменна зидария, като видно от архитектурното заснемане на съществуващата сграда в имот 252, кв. 38, по плана на кв. "Капана", гр. Пловдив, в частност от вертикалния разрез, се установява, че са изпълнени монолитни подови конструкции на първия и втория етаж и монолитни елементи по покривната конструкция. При така установеното от фактическа страна, решаващият съд е приел, че процесната сграда е с външни носещи стени с нужната дебелина, за да се категоризира като "масивна", а при реконструкцията й са изпълнени изцяло монолитни подови конструкции - стоманобетонни плочи на всеки етаж и стоманобетонни елементи по покривната конструкция. Според съда тези технически характеристики се потвърждават както от ангажираните строителни книжа по разрешение за строеж № 474/13.11.2003 г. - архитектурно заснемане, обяснителна записка и конструктивно становище, така и от показанията на разпитания свидетел, който в хода на проведения разпит е заявил, че гредореда в сградата е премахнат и на негово място е направен кофраж и е излята бетонна плоча. Съдът изрично е отбелязал в мотивите към решението си, че Въжарова не е осигурила възможност на съдебно - техническата експертиза да подкрепи твърденията, че в сградата след преустройството през 1992 г. са запазени дървени гредореди, поради което съобразно Таблица № 1 към чл. 5, ал. 2 от Приложение № 2 на ЗМДТ сградата следва да бъде класирана с код "M3". Така установеният код на процесната сграда е дал и правното основание за определяне на дължимия данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци на базата на съответната данъчна оценка по реда, приложен от органите по приходите. Размерът на задълженията и лихвите по периоди са правилно изчислени, съгласно изслушаното заключение на съдебно - счетоводната експертиза. Решението е правилно. Неоснователен е доводът в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. Фактическите установявания на органа, възприети и от съда, кореспондират на доказателствата по делото. Административният съд е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съобразно тяхната допустимост и относимост към предмета на спора. Формирал е съответни на доказателствения материал изводи по релевираните от страните доводи, обсъдил е фактите от значение за предмета на спора и приложимото към тях право, като е дал правно и логически обоснован отговор на спорните въпроси. Решението е постановено след цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168 от АПК и при излагане на мотиви, обуславящи постановения от съда правен резултат. Страните по делото не спорят, че Р. Въжарова е собственик на съответни идеални части от имот и разположената в него сграда с административен адрес: ул. "Георги Бенковски" № 20, гр. Пловдив. Имотът безспорно попада в строителните граници на гр. Пловдив и е отреден за ниско застрояване, следователно по отношение на него са налице кумулативните предпоставки на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти. Безспорна е също така и стойността на данъчната оценка за притежаваната от Въжарова част от имота. По делото няма спор и че в процесния период община Пловдив е предоставяла услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битови отпадъци, като от страна на касатора не се твърди, че е била освободена от заплащане на таксата за битови отпадъци по надлежния ред. Спорът е относно конкретен елемент от фактическия състав по определяне размера на задълженията, а именно - конструкцията на сградата и кодът по Таблица № 1 към чл. 5, ал. 2 от Приложение № 2 на ЗМДТ, който следва да й бъде присвоен. Съгласно посочената разпоредба в код "М1" са сгради с конструкция - "масивна без стоманобетонни елементи или от сглобяеми етернитови и други плоскости (бунгала), масивна с частични стоманобетонни елементи", а код "M3" е приложим за сгради с конструкция - "масивна с носещи тухлени стени и изцяло монолитни или сглобяеми стоманобетонни подови конструкции, масивна - сглобяеми скелетни и рамови стоманобетонни конструкции, пакетно-повдигани плочи, едроплощен и пълзящ кофраж, скелетно-безгредови конструкции, специална конструкция (стоманени и др.)". Потвърденият от съда код "МЗ" е с оглед ангажираните писмени и гласни доказателства, включително изготвеното и прието експертно заключение на съдебно - техническа експертиза, като представените строителни книжа по разрешението за строеж № 474/13.11.2013 г., архитектурно заснемане, обяснителна записка и конструктивно становище не са оспорени от подателя на касационната жалба. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, Върховният административен съд в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. Основните възражения на касатора са свързани с това, че органът по приходите е определил кода на сградата и размера на дължимото по декларирани от трето лице данни, както и че обжалваният АУЗД е постановен въз основа на доказателства, които не са били сведени до неговото знание. Фактът, че с декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, подадена от друг съсобственик на процесния имот, и на база декларираните в нея обстоятелства са изчислени спорните задължения на Въжарова не може да обоснове извод за незаконосъобразността им. По делото са налични доказателства, обсъдени от съда в тяхната цялост, които като официални писмени документи удостоверяват конструкцията на сградата като тип "МЗ". Видно от данните по делото, декларацията по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ е подадена от съсобственик на имота, като към нея е приложено удостоверение № 94012-24096/20.06.2018 г. за типа на конструкцията на сграда с идентификатор 56784.519.168. 1. Удостоверението е издадено от община Пловдив - район "Централен" във връзка със заявление на Е. Станева за издаване на удостоверение "тип конструкция" за сграда с административен адрес гр. Пловдив, ул. "Георги Бенковски" № 20 и идентификатор 56784.519.168. 1. В удостоверението сградата е посочена като масивна тип - "M3". Установеният код на процесната сграда е дал основание за определяне на дължимите за проверяваните периоди данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци като конкретният размер на задълженията и лихвите към тях е правилно изчислен, видно от неоспореното заключение на вещото лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза. Предвид изложеното обосновавайки извод за материална законосъобразност на оспорения акт административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на община Пловдив разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 495, 43 лв. за касационното производство, изчислени съобразно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при материален интерес от 3 791, 83 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,