Определение № 131 от 16.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 191/2016 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е на 15.07.2016г. молба от М. Г. Т. чрез пълномощника адв. Д. за допълване на постановеното по делото решение № 75 от 16.07.2015г. в частта му за разноските, чрез присъждане на направените от нея разноски в касационното производство, възлизащи на 550 лв. Ответницата Ж. Д. Ж. не взема становище. Върховният касационен съд, на Второ гражданско отделение, като разгледа молбата намира следното: С постановеното решение № 71 от 13.07.2016г. по настоящето дело е отменено решение №204 от 09.02.2015г. по гр.д. №1053/2011г. на Варненски окръжен съд, с което по молба на Ж. Д. Ж. е извършено тълкуване на постановеното по същото дело решение № 324 от 22.02.2012г. и вместо това е постановено ново решение за тълкуване на решение № 324 от 22.02.2012г. на Варненски окръжен съд по гр.д. №1053/2011г. като е определено, че Ж. Д. Ж. участва във всяко едно от задълженията към съсобствениците, на които са присъдени суми, с квота 54/324 от посочените в решението общи задължения. Видно, че касационното производство е образувано по жалба на М. Г. Т. и в жалбата се съдържа искане за присъждане на направените разноски по делото. С решението съдът е уважил жалбата на Т., но не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима. Същата е и основателна. Видно от приложения на л. 21 договор за правна защита жалбоподателката е направила разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение; заплатила е и 50 лв. за разглеждане на касационната жалба. Касационната й жалба е уважена и според този изход тя има право да получи от насрещната страна разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение в претендирания размер на 550лв. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.