Определение № 8585 от 11.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6229/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв., във вр. с чл. 154а, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба, подадена от министъра на икономиката, инвестициите и индустрията, чрез юрк. Георгиев, срещу определение № 15265/21.04.2026 г., постановено по адм. дело № 4483/2026 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е спряно производството по делото до приключване на производството по дело С-611/2024 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС), образувано по отправено към него преюдициално запитване с протоколно определение 13.09.2024 г., постановено по адм. дело № 7373/2024 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение.

По изложени в частната жалба доводи за неправилност на определението се иска неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се разноски за настоящото производство.

Ответникът – П. Ж. Б. не взема становище по частната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от страна, за която определението е неблагоприятно, намира същата за допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на П. Ж. Б. срещу заповед № 24/17.03.2026 г. на министъра на икономиката и индустрията (понастоящем министъра на икономиката, инвестициите и индустрията), с която е прекратено на основание чл. 12, ал. 1 и ал. 4 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното правоотношение с жалбоподателя.

С обжалваното в настоящото производство определение първоинстанционният съд приема, че преюдициалните въпроси, поставени по адм. д. № 7373/2024 г. по описа на Върховен административен съд, осмо отделение, които са предмет на образуваното пред СЕС дело С-611/2024 г., са от значение за правилното решаване на делото по жалбата на Б. срещу оспорената заповед, с оглед на което поостановява спиране на производството на основание чл.154а, ал. 1, т. 8 АПК.

Производството пред Върховния административен съд по адм. д. № 7373/2024 г. е образувано по жалба на А. А. Г. срещу решение № 340 от 16 юли 2024 год. на Управителния съвет на Българската народна банка, с което са установени основания по чл. 14, ал. 1 ЗБНБ за предсрочното му освобождаване от длъжността подуправител, ръководител на управление „Емисионно“ в Българската народна банка.

С протоколно определение от 13.09.2024 г. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение спира производството по административно дело № 7373/2024 г. по описа на Върховния административен съд и отправя преюдицилано запитване до Съда на Европейския съюз по следните въпроси:

1. Следва ли да се тълкуват като приложими спрямо всички членове на органите за вземане на решение на национална централна банка заложените в разпоредбата на чл. 14.2 от Протокол № 4 за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка критерии за освобождаване на управителя и ред за оспорване на решениeто за освобождаване?;

2. В случай че отговорът на въпрос 1 е отрицателен, допуска ли разпоредбата на чл. 14.2 от Протокол № 4 за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка национално законодателство, което въвежда същите критерии за освобождаване на членовете на органите за вземане на решения на национална централна банка, каквито са предвидени за управителя в цитираната правна норма?;

3. Допуска ли разпоредбата на чл. 14.2 от Протокол № 4 за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка съвместяване на заемането на длъжността управител на национална централна банка и участието като съдружник в капиталово търговско дружество с право на част от печалбата на дружеството, съразмерно на дяловото участие?;

4. Допуска ли разпоредбата на чл. 14.2 от Протокол № 4 за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка съвместяване на заемането на длъжността управител на национална централна банка и участието в управителен орган на юридическо лице с нестопанска цел, което съгласно своя устав може да развива стопанска дейност, без да е взето единодушно решение на управителния съвет на национална централна банка, каквото се изисква по националното законодателство за извършване на неплатена дейност?;

5. Допускат ли разпоредбите на чл. 131 от Договора за функционирането на Европейския съюз и чл. 7 от Протокол № 4 за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка национално законодателство, което задължава в определен срок от заемане на длъжността членовете на органите за вземане на решения на национална централна банка, в качеството си на лица, заемащи публична длъжност по смисъла на националното законодателство, да декларират пред съответен държавен орган своето участие като съдружници в капиталови търговски дружества и участието си в управителни органи на юридически лица с нестопанска цел?;

6. Допускат ли разпоредбите на чл. 131 от Договора за функционирането на Европейския съюз и чл. 14.2 от Протокол № 4 за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка национално законодателство, което задължава в определен срок от заемане на длъжността управител на национална централна банка, в качеството си на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на националното законодателство, да предприеме действия по преустановяване на своето участие като съдружник в капиталово търговско дружество и участието си в управителни органи на юридически лица с нестопанска цел?;

7. Допуска ли разпоредбата на чл. 14.2 от Протокол № 4 за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка тълкуване, което третира управител на национална централна банка, който е отстранил извън законоустановен срок несъвместимост със заеманата длъжност, като лице, което не отговаря на изискванията, които са необходими за изпълнението на неговите задължения?;

8. Допускат ли разпоредбата на чл. 131 от Договора за функционирането на Европейския съюз и разпоредбите на чл. 7 и чл. 14.2 от Протокол № 4 за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка национално законодателство, което позволява на органа, натоварен да установява основанието за освобождаване, за целите и в рамките на това специфично производство да преценява виновно извършване на сериозно нарушение по смисъла на чл. 14, параграф 2 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка?.

Предвид изложеното и с оглед предмета на оспорване пред АССГ, настоящата инстанция приема, че в случая не е налице хипотезата на чл.154а, ал. 1, т. 8 АПК.

Двата спора не разкриват нито идентичност помежду си, нито сходство във фактите и спецификата на поставените за разглеждане въпроси в достатъчна степен, която да обуслови извода на административния съд за преюдициалност на произнасянето на СЕС по дело С-611/24 г. Съображения в тази връзка не са изложени и в обжалваното определение.

С оглед изложеното оспореното определение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на Б. срещу заповед № № 24/17.03.2026 г. на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията.

Воден от горното, ВАС, пето отделение