Определение № 2153 от 27.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1428/2026 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна жалба от А. А. Ч. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. против определение № 760 от 18.02.2025г. по гр.д. № 510/2026г. на ІІІ г.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане подадена от нея молба за отмяна на влязло в сила решение № 434 от 10.07.2025г.по гр.д.№ 4072/2024г.на ІІІ г.о. на ВКС. Счита обжалвания акт за необоснован и неправилен, поради което иска да бъде отменен и вместо това постановен друг, в който да бъде разгледана подадената молба. Настоящият състав на Върховен касационен съд, като съобрази направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: А. А. Ч. е подала молба за отмяна на решение по гр.д.№ 4072/2024г.на ВКС, в която се е позовала на правните основания по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК, фактически обосновавайки ги с доводи за допуснати от съдебния състав процесуални нарушения, довели до лишаването й от справедлив процес. Тези доводи са наведени след изпълнение на процедурата по чл.306 ГПК и даване на страната на указания за излагане на надлежни основания по чл.303 ГПК с оглед спазване на изискванията за редовност на подадената молба за отмяна. Със сега обжалваното определение, състав на ВКС я е оставил без разглеждане със следните мотиви: За да е редовна подадената на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК молба за отмяна, следва да се твърди факт за конкретно извършено от съда нарушение на посочено съдопроизводствено правило, уреждащо правото на страната или на участие в делото, или на представителството й в процеса, а в случая подобни твърдения не са изложени. Заявените доводи за субективно усещане у страната за външно въздействие върху съдебния състав, постановил акта, за необективност и предубеденост - не могат да бъдат подведени под нито едно от изчерпателно посочените в чл.303 или чл.304 ГПК основания за отмяна. Посоченият от молителката довод за липса на административен акт като елемент от състава на чл.328, ал.1, т.12 КТ не може да обоснове и другото основание за отмяна, на което тя се позовава – това по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, защото коментираното от съдебния състав щатно разписание не е административен акт. Не се представя нито надлежно ново писмено доказателство, нито се твърди наличие на ново обстоятелство, по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, което да е от съществено значение за изхода на делото и което да не е съобразено от съда. Изложените от молителката доводи за неправилност, необоснованост и допуснати процесуални нарушения при постановяване на окончателния акт, не съставляват основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. В настоящата жалба, жалбоподателката твърди неправилност на обжалвания акт поради факта, че съдебният състав не е отчел, че в молбата за отмяна са били изложени конкретни факти, съставляващи ново обстоятелство, а именно че уволнението е извършено без издаден административен акт за въвеждане в сила на новото щатно разписание като задължителен елемент от фактическия състав на чл.328, ал.1, т.12 КТ. Позовава се на решение по гр.д.№ 522/2025г.на І г.о., което твърди, че й е станало известно след постановяване на съдебния акт. Твърди, че не са разгледани следните от доводите й, изложени във връзка с основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК: липса на административен акт, наличие на едностранчив и необоснован анализ на доказателствата и постановяване на акт с неясни мотиви. Съобразявайки изложеното, настоящият съдебен състав намира направените възражения от жалбоподателя за неоснователни и несъотносими поради следните съображения: Съгласно установената съдебна практика – по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК – под нови обстоятелства, съответно нови писмени доказателства се има пред вид новооткрити, а не нововъзникнали факти и обстоятелства. Липсата на административен акт за въвеждане в сила на ново щатно разписание, като задължителен елемент от фактическия състав на чл.328, ал.1, т.12 КТ,според молителката – не може да съставлява новооткрито обстоятелство, защото същата липса е съществували и при разглеждане на спора по същество. Релевантни за една евентуална отмяна могат да бъдат само нови обстоятелства или нови доказателства, които ако съдът би ползвал би стигнал до друг правен извод, а твърдените от молителката не са такива. В този смисъл изводите на съда са правилни. Правилен е и извода на съда, че не са надлежни факти, обосноваващи основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК обстоятелствата, на които настоящата частна жалбоподателка се е позовала в молбата си за отмяна. Липсата на административен акт, наличието на едностранчив и необоснован анализ на доказателствата и постановяване на акт с неясни мотиви не са обстоятелства, обосноваващи хипотеза на лишаване на страната от възможност да участва в делото или да е надлежно представлявана /каквото е съдържанието на цитираната норма/. Същите съставляват доводи за неправилност на постановения акт, но след влизането му в сила – с подобни доводи отмяната му е невъзможна, доколкото производството по отмяна по чл.303 и сл. от ГПК е специално извънинстанционно производство, което е възможно да се развие само при наличие на някое от изчерпателно посочените в закона основания. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение