Определение № 1325 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2440/2023 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на К. Х. Г., действаща чрез адв. Ж. Д., с която се иска изменение на постановеното определение в частта на разноските с отхвърляне на искането на ЗД „Бул Инс“ АД за присъждане на направените разноски за адв. възнаграждение. Твърди, че в случая липсва реално процесуално представителство на ЗД „Бул инс“ АД, тъй като отговора на касационната жалба е подаден от адв. И., а не от адв. Г., който е сключил договор за правна защита и съдействие. По делото не постъпил писмен отговор от насрещната страна [община]. ВКС, ГК, състав на ІV гр. отделение, намира за установено следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е допустима, като подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, от надлежна страна в производството, срещу акт подлежащ на изменение и допълване. Разгледана по същество, е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.24 ЗА, адвокатът представлява своя клиент въз основа на пълномощно, като размерът на адвокатското възнаграждение се определя в договора между адвоката и клиента- чл. 36, ал.2 от ЗА. Видно от представеният с отговора на касационната жалба списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие, сключен на 08.03.23г. между ЗД „Бул инс“ АД и адв. М. Г., направените от ЗД „Бул инс“ АД разноски за касационното производство за един адвокат са в размер на 2640 лв. с ДДС, който размер с оглед изхода на спора му е присъден. Този извод не се променя от представените доказателства за преупълномощаване от адв. М.Г. на друг адвокат- адв. И., с който упълномощителят няма сключен договор за правна защита и съдействие, като вътрешните отношения между двамата процесуални представители са без значение за разрешаване на въпроса за присъждане на разноските. Ето защо и искането по чл.248 ГПК следва да бъде оставено без уважение. Воден от изложеното, САС, ТО, 13 състав,