Определение № 4353 от 26.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4537/2024 г.

Производство по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба от 14.07.2025 год. на Д. Д. С., чрез адв. К. А. /надлежно упълномощен/, в която се съдържа искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 3450 от 01.07.2025 год. в частта му за разноските. Поддържа се, че със същото е оставена без разглеждане касационната жалба на „Делта Хандел“ ЕООД, но съдът е пропуснал да се произнесе по отговорността за разноските, поради което се претендира присъждане на възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лв. за подадения отговор, който съдържа такова искане. Касаторът /ищецът/ „Делта Хандел“ ЕООД счита, че искането следва да се остави без уважение, тъй като липсват данни за какво е даден мандата на процесуалния представител, за уговорен адвокатски хонорар, неговия размер, както и за заплащането му от насрещната страна, като сочи, че последната е представила нечетливи копия от пълномощно и договор за процесуално представителство. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото, намира следното: Искането е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежна страна и в рамките на законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на съдебния акт в тази му част /т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 год., ОСГТК/. Разгледано по същество, искането е основателно. С определение по настоящото дело № 3450 от 01.07.2025 год. е оставена без разглеждане касационната жалба на ищеца „Делта Хандел“ ЕООД срещу въззивно решение № 5789 от 13.11.2023 год., постановено по в. гр. дело № 331/2022 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІV-Б с-в. Ответницата Д. Д. С. е подала отговор на касационната жалба, с който е поискала присъждането на направените разноски, като е представила четливо копие от договор за правна защита и съдействие /с характер на разписка и с предмет: подаване на отговор на касационна жалба и процесуално представителство пред ВКС/, от който е видно, че е заплатила в брой уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. При постановяване на определението от 01.07.2025 год. съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по искането за разноски. С оглед изхода от спора и доказаното извършване на разноските за адвокатско възнаграждение на основание ответницата по касационната жалба има право да ги получи на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Доколкото в случая касаторът не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, настоящият състав не дължи извършването на преценка дали заплатено от ответницата по касационната жалба адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Действащият ГПК не предвижда правомощие на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение