Определение № 50020 от 27.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 661/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от А. Р. С., чрез адв. Н. Н. Димитров, срещу определение № 207 от 27. 01. 2022 г., постановено от Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 55 по описа на съда за 2021 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Твърди се, че производството пред САС се е развило по две въззивни жалби срещу първоинстанционното решение – предмет на въззивен контрол, депозирани и от двете страни по делото. Жалбата на частния жалбоподател е приета за неоснователна, поради което и не му се дължат разноски в качеството му на въззивник. По жалбата на насрещната страна обаче, която също е частично отхвърлена, на частния жалбоподател се дължат разноски за адвокатско възнаграждение за защитата му именно по нея и върху материалния интерес, за който същата е отхвърлена. Иска се отмяна на обжалваното определение и присъждането на разноски, съобразно изложеното. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и оплакванията в частната жалба, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество същата е неоснователна. Изложените от частния жалбоподател в жалбата му съображенията са принципно изцяло правилни. В процесния случай обаче, както това правилно е приел и САС в обжалваното определение, на частния жалбоподател не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение за защита срещу въззивната жалба на противната страна, по следните конкретни причини: В договора за правна помощ, сключен от ищеца с адв. Н. е уговорено изрично и само процесуално представителство по делото „…- правно съдействие за изготвяне на въззивна жалба…“, т.е. изрично е уговорена защита, състояща се само в обжалване на първоинстанционното решение от страна на ищеца. В пълномощното на адв. Н. да представлява ищеца във въззивното производство, също е уговорено само „…предоставянето на правна защита и съдействие за изготвяне на въззивна жалба срещу решение на СГС I ГО, 5-ти състав“. Извън това, видно от материалите по делото, от страна на ищеца въобще не е ангажиран писмен отговор на въззивната жалба на противната страна, а последната е само общо оспорена в проведеното във въззивната инстанция, единствено открито съдебно заседание по делото. При така изложеното настоящият състав също намира, че на ищеца – частен жалбоподател не се дължат разноски за адвокатска защита срещу жалбата на противната нему страна във въззивното производство. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия