Определение № 50516 от 05.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2693/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№7561/29.03.2022г., подадена по куриер на 25.03.2022г. от З. Е. Г. чрез процесуалния ѝ представител адв. Р. Д., срещу решение №124, постановено на 31.01.2022г. от Варненския окръжен съд, Гражданско отделение по в.гр.д.№2170/2021г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от З. Е. Г. срещу Р. К. Р.-Г. иск с правно основание чл. 34 ЗС за допускане до делба на следните имоти: 1) поземлен имот с идентификатор ...........с площ от 638 кв.м., находящ се в [населено място], к.к. „Ч.“; 2) поземлен имот с идентификатор ...........с площ от 3 367 кв.м., находящ се в [населено място], [община], обл. В., местност „М.“; 3) поземлен имот с идентификатор ............с площ от 5000 кв.м., находящ се в [населено място], [община], обл. В., местност „Б. Й.“. В изложението към касационната жалба се поддържа, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по ъсществени материално-правни и процесуални въпроси в противоречие с практиката на ВКС: 1.Дали искът или възражение за наличие на трансформация следва да се уважи след проведено пълно и главно доказване от страна на опровергаващия презумпцията по чл. 21 СК, т.е. следва ли да бъде проведено пълно и главно насрещно доказване на фактите, имащи значение за трансформацията на лични средства? Касаторът поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №72 от 07.07.2017г. по гр.д.№3056/2016г. на I г.о. на ВКС; решение №865 от 30.12.2005г. по гр.д.№628/2005г. на I г.о. на ВКС; решение №140 от 23.11.2020г. по гр.д.№617/2020г. на I г.о. на ВКС. Твърди, че по делото не са представени документи за собственост, въз основа на които ответницата или нейни евентуални праводатели са придобили продадените в [населено място] и в [населено място] имоти, нито са представени документи какъв е нейният наследствен дял в собствеността на тези имоти и не е установено по делото каква част от получените при продажбата на тези имоти средства да били лични средства на ответницата Р. Г. и дали те съпоставени с цената на придобитите впоследствие имоти са могли да покрият стойността за закупуването им. Твърди също така, че относно тези обстоятелства не са налице никакви твърдения и доказателства; че е установено, че тези средства са постъпили по банковата сметка на другия съсобственик (баща на ответницата) и по делото не се е твърдяло баща ѝ да е искал да ѝ дари всичките или част от парите от своята сметка; че няма данни каква част от предходно продаден от ответниците и роднините ѝ имот в [населено място] е бил нейна собственост и каква част от парите, получени от продажбата му, тя е притежавала. 2.Дали когато предмет на делото е спор по чл. 23, ал. 1 СК за пълна трансформация на лични средства в придобиване на имущество по време на брака ищецът следва да посочи в исковата молба на каква цена е закупено спорното имущество и каква е сумата на личните средства, дадени от него? Касаторът поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №1279 от 16.05.1996г. по гр.д.№2229/1995г. на IV г.о. на ВС и решение №20 от 26.02.2020г. по гр.д.№1409/2020г. на I г.о. на ВКС. 3.Дали преценката за основателността на иска да бъде извършена след съвкупна преценка на доказателствата кога е сключен бракът между страните, продължителността му, кога е закупен имотът, имали ли са възможност страните да го закупят с трудовите си доходи за този период? 4.Следва ли правните изводи на съда, включително тези по преюдициалните въпроси, съдържащи се в мотивите към съдебното решение, да са мотивирани и обосновани или могат да бъдат и декларативни? Следва ли съдът да обсъди и анализира доказателствата, относими към релевантните за спора факти и обстоятелства, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните? Касаторът поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №13 от 02.02.2016г. по гр.д.№4287/2015г. на IV г.о. на ВКС; решение №3 от 15.03.2016г. по гр.д.№2526/2015г. на III г.о. на ВКС; решение №5 от 05.02.2016г. по т.д.№3583/2014г. на II т.о. на ВКС; решение №68 от 22.02.2012г. по гр.д.№748/2011г. на ВКС. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба Р. К. Р.-Г. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Д. Х. Т., изразява становище, че касационната жалба е просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане. Поддържа също така, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Неоснователен е доводът на ответника по касационна жалба, че същата е подадена след изтичането на предвидения в закона срок. Препис от обжалваното решение е връчен на съделителя З. Е. Г. чрез нейния процесуален представител на 25.02.2022г. Касационната жалба е подадена по пощата, като върху приложения пощенски плик е виден печат с дата на изпращане 25.03.2022г. При тези данни с оглед установеното в чл. 62, ал. 2 ГПК правило, че срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на жалбата е станало по пощата, следва да се приеме, че предвиденият в чл. 283 ГПК срок е спазен. Действително адв. Р. Д. е изпратила жалбата и по електронна поща на 25.03.2022г. в 22:49 часа, но с изричното отбелязване, че касационната жалба е изпратена и по обикновена поща с известие за доставяне. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: З. Е. Г. е предявила срещу Р. К. Р.-Г. иск за делба на недвижими имоти с твърдението, че същите са придобити от съделителките по наследство от Е. М. Г., починал на 14.11.2016г. Поддържа, че имотите са придобити по време на брака на Р. К. Р.-Г. и наследодателя Е. М. Г. и следва да бъдат допуснати до делба при квоти 1/4 идеална част за нея и 3/4 идеални части за съделителката Р. К. Р.-Г.. В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК съделителката Р. К. Р.-Г. оспорва иска за делба по отношение на три от посочените в исковата молба недвижими имоти, а именно ПИ с идентификатор ............, находящ се в [населено място]; ПИ с идентификатор ..........., находящ се в [населено място] и ПИ с идентификатор .............., находящ се в [населено място]. Твърди, че тези недвижими имоти са нейна лична собственост, тъй като са закупени с парични средства, които тя е получила от продажбата на свои наследствени имоти, т.е. налице е пълна трансформация на лично имущество. По отношение на ПИ с идентификатор .........., находящ се в [населено място], поддържа, че е закупен с парични средства, които е получила от продажбата на неин наследствен имот – ап. 8, ет.4 на [улица] [населено място], която продажба е обективирана в н.а.№......., том ......, вх.рег.№........../12.04.2005г. и средства от баща ѝ К. Д. Р., като цялата сума от продажбата на имота в [населено място] е била платена по банковата сметка на К. Д. Р.. По отношение на ПИ с идентификатор ..........., находящ се в [населено място], твърди, че е закупен с парични средства, получени от продажбата на неин наследствен имот, представляващ парцел ......... в [населено място], [община], обективирана в н.а.№......, том ......., вх.рег.№....../29.12.2006г. По отношение на ПИ с идентификатор ........., находящ се в [населено място], твърди, че е закупен с парични средства, получени от продажбата на неин наследствен имот, представляващ парцел ........... в Я., [община], обективирана в н.а.№........, том ......., вх.рег.№........./29.12.2006г. От фактическа страна безспорно установени по делото са следните факти и обстоятелства: Е. М. Г. и Р. К. Р.-Г. са сключили граждански брак на 12.03.1994г. По време на брака на името на Р. К. Р.-Г. е придобито правото на собственост върху ПИ с идентификатор .........с площ от 638 кв.м., находящ се в [населено място], к.к.“Ч.“ (н.а.№......., том ......., рег.№........., дело №........./26.07.2005г.); ПИ с идентификатор ........с площ от 3667кв.м., находящ се в [населено място], [община], местност „М.“ (н.а.№......, том .........., рег.№.........., дело №......../02.04.2007г.); ПИ с идентификатор .........с площ от 5000кв.м., находящ се в [населено място], [община], местност „Б. Й.“ (н.а.№........, том ........., рег.№.........., дело №........./02.04.2007г.). Е. М. Г. е починал на 14.11.2016г. и като наследници по закон е оставил преживяла съпруга Р. К. Р.-Г. и дъщеря З. Е. Г.. Във връзка с направеното от съделителката Р. К. Р.-Г. оспорване въззивният съд е взел предвид, че от издадена от Службата по вписванията – Стара З. справка по лице, е установено, че Р. К. Р.-Г. заедно с К. Д. Р. са продали на 12.04.2005г. апартамент №8, ет. 4, от 60 кв.м. на [улица], а на 29.12.2006г. заедно с още трима продавачи Р. К. Р.-Г. е продала поземлен имот – парцел .........., с площ от 1520 кв.м. в [населено място]. Посочено е, че тези обстоятелства се установяват и от представените по делото договор за продажба на недвижим имот от 29.12.2006г., обективиран в н.а.№........, том .........., рег.№.........., дело №........../2006г., с който Р. К. Р.-Г. чрез пълномощника си К. И. С., заедно с още двама продавачи, са продали дворното място в .Я. за сумата от 3850лв., като е представено преводно нареждане от 29.12.2006г., видно от което К. И. С. е превел по банковата сметка на Р. К. Р.-Г. сумата от 4737лв. Взето е предвид също така, че според представения договор за покупко-продажба от 12.04.2005г. Р. К. Р.-Г. и К. Д. Р. са продали апартамент №8, находящ се в [населено място], [улица] за сумата от 30000 евро. Взето е предвид, че по делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на свидетелите К. И. С. и Р. И. С., синове на съделителката Р. К. Р.-Г.. Посочено е, че според свидетеля К. С., в края на 2006г. той е представлявал майка си с пълномощно и е извършил сделка с парцела в [населено място], собственост на чичо му, майка му, негова и на брат му, като по банков път превел на майка си парите, представляващи техните три дяла от продажната цена и още някакви пари, които чичо му дал на майка му като компенсация; че още преди продажбата на този имот си говорили, че каквото се продаде в [населено място] и в [населено място] ще се превърне в недвижими имоти в [населено място], където живеят; че още в началото на следващата година майка му намерила парцели по обява и купили два парцела в [населено място] с парите от продажбата на имота в [населено място], а с парите от продажбата на апартамента в [населено място] майка му купила имота в м.К.. Посочено е, че според свидетеля Р. С., майка му продала наследствен апартамент в Стара З. за 30000 евро, но не искала да държи пари в брой, а да купи друг имот, който да е във В.; че с тези пари купила място в м.К., Златни пясъци и за това Е. не бил давал пари. Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че Р. К. Р.-Г. е доказала възражението си за пълна трансформация по отношение на трите недвижими имота, за които е оспорила иска за делба. Изложени са съображения, че разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен иск за делба ищецът да докаже наличието на съсобственост върху вещите между страните по делото, като правният режим и обемът на притежаваните от съделителите права по отношение на имотите се определят от основанието и момента на придобиване на правото на собственост. По отношение на приложимото право въззивният съд е взел предвид, че съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 1 СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, а според чл. 21, ал. 3 СК съвместният принос се предполага до доказване на противното. Съобразено е също така, че когато придобиването на вещи и вещни права е по време на брака, но със средства, придобити по дарение, наследство или с друго лично имущество по смисъла на чл. 22 СК, приносът е изключен и е налице основание за пълна или частична трансформация на основание чл. 23 СК. Изложени са съображения, че презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК е оборена, когато е установено влагането на лични средства на един от съпрузите към момента на придобиване на вещта. Прието е, че в случая съделителката Р. К. Р.-Г. е ангажирала доказателства, които съдът преценява като убедителни по отношение на твърдяната от нея пълна трансформация, а оплакванията на съделителката З. Е. Г. за липса на проведено пълно и главно доказване са неоснователни. Посочено е, че от представените договори за покупко-продажба се установява, че на 12.04.2005г. Р. К. Р.-Г. и баща ѝ са продали апартамент в [населено място] за сумата от 30000 евро, която е постъпила по банковата сметка на бащата на съделителката, като последната на 22.07.2005г. е изтеглила цялата сума и само четири дни по-късно на 26.07.2005г. е купила имота в [населено място], к.к.Ч. за сумата от 20000лв. Посочено е, че на 29.12.2006г. Р. К. Р.-Г. се е разпоредила с имота в [населено място], от което е получила сумата, а на 02.04.2007г. е купила два имота в [населено място] за сума в общ размер на 704.70 лв. Прието е, че писмените доказателства, установяващи тези факти, се подкрепят и от събраните гласни доказателства, които съдът е кредитирал при условията на чл. 172 ГПК като непосредствено придобити, последователни и непротиворечащи на останалите доказателства по делото. От събраните по делото доказателства е прието за установено, че при покупките на трите процесни имота съделителката Р. К. Р.-Г. е вложила изцяло лични средства, което опровергава законовата презумпция за съвместен принос при придобиването на имотите и обосновава извода, че тези имоти представляват лично имущество на тази съделителка. При тези данни и при така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените от касатора правни въпроси. Действително според трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, иск или възражение за пълна или частична трансформация на лично имущество следва да се уважи след проведено пълно и главно доказване от страна на опровергаващия презумпцията по чл. 21 СК бивш съпруг като бъдат доказани фактите, имащи значение за трансформацията на лични средства. В този смисъл решение №72 от 07.07.2017г. по гр.д.№3056/2016г. на I г.о. на ВКС (както и останалите решения на ВКС, посочени в изложението), според което законовата презумпция за съвместен принос е оборима, като в тежест на съделителя, който поддържа, че имотът е придобит изцяло с негови лични средства, е да установи наличието на пълна трансформация на лично имущество по категоричен начин. При това и обратното доказване на имащите правно значение за трансформацията факти трябва да бъде пълно и пряко. Според същото решение по установителния иск за трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот в тежест на ищеца е да докаже следните факти: 1) придобивната стойност на имота (според вида на възмездната сделка с вещно-правен ефект); 2) размерът на вложените средства, които имат личен по смисъла на чл. 20 СК от 1985 г. произход и са еквивалентни на придобивната стойност на имота и 3) влагането на тези средства при придобиването на имота. В решение №72 от 07.07.2017г. по гр.д.№3056/2016г. на I г.о. на ВКС също така е прието, че е правилно решението, в което съдът приема за доказан относим факт и само според събраните косвени доказателства, стига съвкупната тяхна преценка до обосновава еднозначно извода, че фактът от значение за изхода на делото е бил осъществен. С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил, посочвайки при това от кои доказателства кои релевантни за спора факти приема за установени, съпоставяйки придобивната стойност на всеки един от имотите с размера на средствата, за които е установено, че имат личен произход по смисъла на чл. 21 СК и са еквивалентни на придобивната стойност на процесните имоти, както и по какъв начин е установено влагането на тези средства при придобиването на имотите. Изводите съдът е направил вкл. и въз основа на данните, съдържащи се в представените по делото нотариални актове, обективиращи извършените разпореждания със собствени на съделителката Р. К. Р.-Г. идеални части от имоти, за които не съществува спор, че представляват нейно лично имущество, още повече като се вземат предвид документите за собственост, описани в тези нотариални актове, които са били представени при изповядването на сделките с цел установяване правата на продавачите (Р. К. Р.-Г. и нейния баща К. Р. при извършването на продажбата на апартамента в [населено място], съответно Р. К. Р.-Г., нейните синове К. И. С. и Р. И. С., както и Е. Т. С., чичо на синовете на съделителката), а именно н.а.№......., том ........., н.д.№.........../1964г. и удостоверение за наследници при продажбата на апартамента в [населено място], съответно н.а.№.........., н.д.№............/21.10.1920г., решение №88/16.07.1992г. на [община] и удостоверение за наследници при продажбата на имота в [населено място]. Така посочените документи сочат на извод, че правото на собственост върху продадените недвижими имоти е придобито от Р. К. Р.-Г. в съсобственост по наследство, което основание е сред посочените в чл. 22 СК като изключващи съвместния принос при придобиване на имущество по време на брак. При наличието на тези данни и при липса на оспорването им не може да бъде споделена тезата на касатора, че за пълното доказване на основанието, на което съделителката Р. К. Р.-Г. е притежавала съответната идеална част от продадените недвижими имоти, е необходимо представянето и на описаните в нотариалните актове документи. Както беше посочено, липсва оспорване на обстоятелството, че притежаваните от Р. К. Р.-Г. идеални части от тези имоти са придобити от нея по наследство. Спорен е въпросът каква идеална част съделителката е притежавала в продадените имоти, но следва да се отбележи, че според трайно установената практика на ВКС, посочена по-горе, релевантно за спора е обстоятелството каква сума е била получена от съделителката при продажбата, каква е стойността на средствата, вложени при придобиването на делбените имоти и доказано ли е получените от продажбата на лично имущество средства в такъв размер да са били вложени при придобиването. В съответствие с така установената практика на ВКС въззивният съд е приел, че сумите, получени от продажбата на лично имущество, са вложени при придобиването на трите процесни имота, както и сумите, получени от останалите съсобственици, за които при липса на данни за възмездно предоставяне следва да се приеме, че са дарени от тях на съделителката. Действително според трайно установената практика на ВКС когато предмет на делото е спор по чл.23, ал.1 СК за пълна трансформация на лични средства в придобиване на имущество по време на брака между страните, ищецът следва да посочи в исковата молба на каква цена е закупено спорното имущество и каква е сумата на личните средства, дадена от него (решение №140 от 23.11.2020г. по гр.д.№617/2020г. на I г.о. на ВКС). С тази практика въззивният съд изцяло се е съобразил, доколкото по настоящето дело съделителката Р. К. Р.-Г. е твърдяла, че стойността на делбените имоти при тяхното придобиване е изцяло платена със средствата, получени от продажбата на наследствени имоти, посочени в отговора на исковата молба. Съдържащите се в отговора на исковата молба фактически твърдения следва да се приемат за достатъчни предвид обстоятелството, че нотариалните актове, обективиращи извършените разпоредителни сделки, са представени по делото и именно въз основа на съдържащите се в тях данни първоинстанционният съд е правил своите констатации, споделени при обсъждане на съдържащите се във въззивната жалба оплаквания и от въззивния съд. По тези съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и по втория, поставен в изложението правен въпрос. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по третия въпрос, който касаторът поставя в изложението. Както ВКС приема в своята практика, при твърдение за пълна трансформация, заявена като насрещен иск или като възражение в тежест на заявилият тази претенция е да докаже извънбрачният произход на вложените средства при закупуване на недвижимо имущество по време на брака. За да се установи пълна трансформация е необходимо да се докаже еквивалентност между придобивната цена и вложените средства с извънбрачен произход. По този спор е ирелевантен приноса, тъй като трансформацията се основава на влагане на лични средства, т.е. такива, които са от преди брака, или получени по дарение, или наследство, респективно от продажбата на имущество, което е било лично на това основание. Трансформацията изключва приноса по определение. За разлика от иска за установяване на пълна или частична трансформация, по иска за установяване липса на съвместен принос по чл. 21, ал.4 СК следва да се обори презумпцията за съвместен принос от ищеца по този иск (в този смисъл посоченото в изложението решение №20 от 26.02.2020г. по гр.д.№1409/2020г. на I г.о. на ВКС). Исковете за пълна трансформация (по реда на чл. 23 СК), за установяване на по-голям дял от придобитото по време на брака имущество (основано на по-голям принос по реда на чл. 29 СК), както и за установяване на липсата на принос при придобиването на имуществото (по реда на чл. 21, ал. 4 СК), са съвършено различни. Поради това ВКС приема в своята практика, че за разлика от иска за установяване на пълна или частична трансформация, при който следва да се докаже влагането на лични средства при придобиването на имот по време на брака, установяването на липса на съвместен принос е необходимо при предявен по реда на чл. 21, ал. 4 СК иск. Приносът по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК е ирелевантен при предявен иск за пълна трансформация. Както е прието в решение №13/16.02.2016г. по гр.д.№3888/2015г. на III г.о. на ВКС, само ако е безспорно, че през време на брака единият съпруг е придобил вещно право (каквото е правото на собственост върху недвижим имот), без това да е станало на абсолютно лично основание (каквито са даренията и наследяването), единственият начин, по който е възможно да се установи, че този имот не е съпружеска имуществена общност, е да се обори предположението за съвместен принос. Това може да стане само по съдебен ред, чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл.21 ал.4 СК. Всяко възражение за трансформация по същество не е оспорване на „съвместния принос”, а опровергаване на презумпцията за съвместен принос (решение №355/09.01.2012г., гр.д.№430/2011г. на II г.о. на ВКС). Продължителността на брака, моментът на закупуването на имота, възможността на съпрузите да го закупят с трудовите си доходи за този период принципно са обстоятелства, релевантни при определянето на по-голям дял от придобитото по време на брака имущество (решение №136/11.07.2016г. по гр.д.№607/2016г. на I г.о. на ВКС). Тези обстоятелства биха имали значение при наведено възражение за пълна трансформация само при провеждането на насрещно доказване, каквото обаче в настоящия случай не е било провеждано. Не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и по четвъртия, поставен в изложението правен въпрос. Действително в сочената от касатора практика на ВКС се приема, че правните изводи на въззивния съд трябва да са мотивирани и обосновани и не следва да бъдат декларативни, като съдът следва да обсъди и анализира доказателствата по делото, относими към релевантните за спора факти и обстоятелства в тяхната съвкупност, съобразявайки при това твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните. В този смисъл е посочената в изложението практика на ВКС. Следва обаче да се отбележи, че преобладаващо тази съдебна практика е постановена в хипотеза, при която въззивният съд е препратил към фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд. В практиката на ВКС се приема, че препращането към мотивите на първата инстанция, съгласно чл.272 ГПК, не освобождава въззивната инстанция от задължението й да отговори на всички доводи във въззивната жалба, в рамките на предмета на проверката по чл.269 ГПК, в качеството си на съд по съществото на спора - чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи. При това следва да се отбележи, че според съдържащото се в т.3 на ППВС №1 от 15.07.1953г. тълкуване мотивите на съдебното решение трябва да бъдат кратки, точни, ясни и убедителни, т.е. да съдържат кратък отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване по делото; да съдържат необходимите фактически и правни съображения, изложени кратко и пълно. На така установените критерии за мотивираност според настоящия състав обжалваното решение изцяло съответства – същото съдържа кратък отговор на всички съществени за спора въпроси, които са били поставени на разглеждане във въззивното производство с оглед неговите предели, очертани от подадената въззивна жалба. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение