Определение № 97 от 14.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1793/2019 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Подадена е от С. Р. Е., В. С. Е., Д. М. Е. и Р. Г. Е. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 66 от 24.07.2018 г. по гр. д. № 2109/2017 г. и ч. гр. д. № 2108/2017 г. на ВКС, Второ г. о., с което е отменено въззивно решение № I-80 от 20.10.2016 г. по гр. д. № 1025/2012 г. на Бургаския окръжен съд, в частта му, с която е отменено първоинстанционното решение на Бургаския районен съд по извършване на делбата и вместо това е постановено друго, с което делбата е извършена чрез разпределение между съделителите на основание чл.292 ГПК /отм./ на обособените с инвестиционния проект самостоятелни обекти, като вместо това е постановено ново по същество, с което допуснатите до делба обекти са разпределени между съделителите на основание чл.292 ГПК /отм./. Молителите поддържат наличието на основания по чл.303, ал.1, т.1, т.4 и т.5 ГПК. Твърдят, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за спора, поради което искат отмяна на влязлото в сила решение. Посочват също така че е налице влязло в сила решение /по гр. д. № 103 от 2009 г. на Бургаския окръжен съд/, което противоречи на постановеното по делото, с което обосновават наличието на основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Поддържат и че е било нарушено правото им на защита в касационното производство, с което обосновават приложното поле на чл.303, ал.1, т.5 ГПК. От ответника И. И. З. е постъпил писмен отговор, в който е изразено становище за недопустимост на молбата, евентуално – за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, като обсъди по реда на чл.307, ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на подадената молба за отмяна, приема следното: Проверката по допустимостта на молбата за отмяна обхваща наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазване на установените в чл.305 ГПК срокове за подаване на молбата и точно и мотивирано формулирани основания за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК. В разглеждания случай молбата за отмяна има за предмет влязло в сила на 24.07.2018 г. решение и отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК, тъй като съдържа мотивирано изложение на основанието за отмяна. Първото поддържано основание за отмяна е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Молителите представят новооткрити писмени доказателства, които според тях са от съществено значение за делото, не са могли да бъдат известни при решаването му и биха довели до други изводи относно предмета на спорното материално право. Доказателствата са следните: нотариален акт № 37, т.1 н. д. № 27/03.02.2017 г. за покупко-продажба на недвижим имот, писмо изх. № 94-00-1661/30.11.2018 г. на Министерство на културата и оферта за продажба на недвижим имот. По отношение на нотариалния акт е изложено твърдение, че е бил представен с отговора на касационната жалба, въз основа на която е образувано гр. д. № 2109/2017 г. на ВКС. Цитираните писмо на Министерство на културата и оферта са били представени с допълнителна молба от 30.11.2018 г., в която не е обосновано значението на новите писмени доказателства за делото и кои конкретно са новите фактически обстоятелства, за установяването на които се представят. Изясняването на горните обстоятелства е необходимо за преценка допустимостта на молбата за отмяна на заявеното основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. С оглед разпоредбата на чл.306, ал.1, изр.2 ГПК и т.10 на ТР № 7/2014 г. на ОСГТК, молбата за отмяна в тази част следва да се остави без движение, като на молителите се дадат указания за отстраняване на описаната нередовност. По отношение на поддържаните основания по чл.303, ал.1, т.4 и т.5 ГПК. Цитираното въззивно решение, с което се поддържа противоречие е постановено в същото производство /по първата фаза на делбата/ в рамките на настоящото дело. С него е отменено решение от 15.12.2008 г. по гр. д. № 2627/2007 г. на Бургаския районен съд и е допусната съдебна делба на процесните обекти. С определение от 01.12.2010 г. по гр. д. № 637/2010 г. на ВКС, първо г. о., същото не е допуснато до касационно обжалване. Искането да се констатира противоречие между решения, постановени в едно и също производство /приключващи първата и втората фаза на делбата/, не се обхваща от фактическия състав на чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Отделно от изложеното, решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 24.07.2018 г., с оглед на което молбата /депозирана на 27.11.2018 г./ се явява подадена и след изтичането на тримесечния срок, посочен в закона /чл.305, ал.1, т.4 ГПК/. По отношение на поддържаното основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК този срок също започва да тече от посочената по-горе дата, тъй като не се твърди узнаване на съдебния акт в по-късен момент. Твърдяното нарушаване на правото на защита се изразява в липса на дадени указания в касационното производство и предоставяне на възможност за изразяване на становище по приетото парично уравнение на дяловете. Молбата за отмяна се явява недопустима на релевираните основания по чл.303, ал.1, т.4 и т.5 ГПК и следва да се остави без разглеждане на тези основания. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.,