Определение № 80 от 12.02.2025 г. на ВКС по н. д. № 90/2025 г.

Производството е образувано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК по повод определение от 30.01.2025г. на съдията по НАХД № 26/2025г. по описа на РС Айтос, с което е прекратено производство по делото и е повдигнат спор за подсъдност пред Върховния касационен съд. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Пред РС Бургас е било образуване производство по НАХД № 249/2025г. във връзка с подадена жалба от управителя на „И.-96“ ЕООД, срещу НП 801757-F800156/16.12.2024г. на Началник отдел „Оперативни дейност“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейност“ в ГД „Фискален контрол“. С определение от 24.01.2025г. производството по делото е било прекратено и същото е изпратено на РС Айтос, като съдът е изложил мотиви относно твърдението си за липса на местна компетентност да разгледа спора. Посочено е, че съгласно чл.59, ал.1 ЗАНН, актовете по чл.58д ЗАНН подлежат на обжалване или протестиране пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. И тъй като от обстоятелствената част на наказателното постановление става ясно, че това място е с. П., общ.Руен, делото е било прекратено и изпратено по компетентност в РС Айтос. С определение от 30.01.2025г. на съдията по НАХД № 26/2025г. по описа на РС Айтос производството е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност пред Върховния касационен съд. Сочи се, че нарушението е извършено чрез бездействие, а задължението за действие е било пред администрацията на ТД на НАП Бургас, компетентен да се произнесе по жалбата е РС Бургас. Цитирани са и две определения на ВКС - № 148/24.11.2014г. и № 497/2024г. по чнд № 904/2024г. Изхождайки от обстоятелствената част на наказателното постановление и описаното в него нарушение, Върховният касационен съд съобрази следното: Наказаното лице е санкционирано затова, че на посочената дата, в с. П., където е и седалището на дружеството, в търговски обект стопанисван от жалбоподателя, представляващ автомат кафе –машина, автоматът е работел, но не отразявал направена продажба, поради липса на монтиран и наличен ФУВАС и дисплей, свързан към него. Констатирано е, че в търговския обект няма въведено в експлоатация фискално устройство с връзка с НАП. Посочено е, че е осъществено нарушение на чл.3, ал.8, т.1 Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.181, ал.4 ЗДДС. На основание чл.185, ал.2 ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция от 6000лв. При посочените данни за нарушението е видно, че то е извършено в с. П. и съобразно визираната нарушена разпоредба на чл.3, ал.8, т.1 от Наредба Н-18/2006г се изразява в това, че е извършена продажби на стока чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, при което лицето, което я е осъществило е било длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУ ВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ. Нарушението, състоящо се в неизпълнение на това задължение, е осъществено от жалбоподателя в с. П., където е позициониран и автоматът за продажба на кафе, което определя и подсъдността на делото ангажираща РС Айтос. Там не е отчетена продажбата чрез ФУВАС, като не се е визуализирала на дисплей, както изисква чл.3, ал.8, т.1 от Наредба Н-8/2006г. Цитираното определение № 148/24.11.2014г на ВКС касае нарушение по чл.7 от Наредба Н-18, а определение № 497/2024г. по чнд № 904/2024г е относимо към сходен, но не и идентичен казус. По така изложените съображения, Върховният касационен съд намира, че компетентен да разгледа настоящата дело е РС Айтос като на основание чл. 44, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,