Определение № 7323 от 13.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11761/2023 г.

Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Русе (ВиК - Русе) за изменение на Решение №3785 от 29.03.2024 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело № 11761/2023 г., в частта за разноските. Искателят сочи, че с решението съдът е осъдил Министерството на околната среда и водите да заплати на "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Русе разноски по делото в размер на 50 000,00 лв., вместо претендираните 208 080,00 лв. Счита, че при постановяване на решението си в тази част съдът не е изложил мотиви по чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Излага, че макар, че след приемането на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз (СЕС) съдът не е обвързан с минималния размер на адвокатското възнаграждение, посочен в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/2004 г.), това не е пречка те да служат като ориентир. Сочи, че съгласно т.3 от Тълкувателно решение (ТР) №6/2012 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговска колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) прекомерност на адвокатското възнаграждение е налице, тогава когато е установено несъответствие между договореното адвокатско възнаграждение и положените усилия от процесуалния представител на страната, предвид фактическата и правна сложност на делото. Предметът на делото се отличава с голяма фактическа и правна сложност поради спецификата на материята и спецификата на предмета на обществената поръчка. Навлизането в областта на проектирането и строителството на мащабни инфраструктурни обекти, каквото се изисква за осъществяването на процесуално представителство, е сложен времеемък процес. В разглежданото производство са приложими разпоредбите на редица нормативни актове. Защитата налага запознаване с всички събрани по делото доказателства и приложимите правни норми, включително на правото на Европейския съюз (ЕС). Процесуалният представител на ВиК - Русе е проявил значителна процесуална активност в касационното производство и е развил аргументи по същество в открито съдебно заседание. Сумата от 208 080,00 лв. с ДДС съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което и присъждането й не се явява прекомерно, макар да надвишава минималните размери посочени в Наредба №1/2004 г. Счита, че посоченото важи и за намаления размер на адвокатското възнаграждение присъдено от първоинстанционния съд от 97 800,00 лв. на 94 624,55 лв. Обосновава, че изискуемият от чл. 24, ал. 2 от Закона за адвокатурата 5-годишен юридически стаж предполага значителен опит на процесуалния представител, което също следва да се има предвид при определяне на възнаграждението. Отмяната на решението за определяне на финансова корекция не следва да рефлектира върху бенефициера и той да носи тежестта на заплатените разноски по делото. Тя следва да бъде поета от административния орган. Минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба №1/2004 г. служат като своеобразна спирачка на управляващите органи да определят неоснователни финансови корекции. По посочените и по подробно изложени аргументи, прави искане решението да бъде изменено в частта за разноските, като за касационната инстанция се присъди адвокатско възнаграждение в пълен размер и се остави в сила първоинстанционното решение в частта му относно присъдените разноски за първата инстанция. Ответникът – ръководителят на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 г. (ОПОС) изразява становище за неоснователност на искането. Сочи, че своевременно е направил аргументирано възнаграждение за намаляване на размера на претендираните разноски. По подробно изложени съображения счита, че не е налице основание за изменение на съдебното решение в частта на присъдените разноски. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че искането за изменение на решението в частта за разноските е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от надлежна страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. С Решение №3785 от 29.03.2024 г. по адм. дело № 11761/2023 г. ВАС е отменил Решение №265 от 06.10.2023 г. по адм. дело №272/2023 г. по описа на Административен съд (АС) – Русе, в частта с която Министерството на околната среда и водите е осъдено да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Русе, разноски по делото в размер над 96 324,55 лева, оставил е в сила решението в останалата част и е осъдил Министерството на околната среда и водите да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Русе, разноски по делото в размер на 50 000,00 лева. За да постанови решението си в частта за разноските, ВАС е изложил, че неправилно от АС - Русе е прието, че заплатеното от ВиК – Русе адвокатско възнаграждение е в размер по-нисък от минималния, посочен в Наредба № 1/2004 г. Посочил е, че в хода на първоинстанционното производство от страна на ВиК – Русе са претендирани и доказани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 97 800 с ДДС. Предвид материалния интерес по делото и на основание чл. 8, ал. 1 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/2004 г., е достигнал до извод, че минималният размер на адвокатското възнаграждение е 94 624,55 лв., който е по-малък от претендирания от ВиК – Русе и присъден от първоинстанционния съд. Предвид направеното в хода на първоинстанционното производство от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, а именно – само ако е над минимума, съдът е счел, че обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено в частта, с която Министерството на околната среда и водите е осъдено да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Русе, разноски по делото в размер над 96 324,55 лв. (94 624,55 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение и 1 700,00 лв. платена държавна такса) и да бъде оставено в сила в останалата част. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК съдът е посочил, че следва да осъди Министерството на регионалното развитие и благоустройството – юридическото лице, в чиято структура е органът - касатор, да заплати на ответника разноски по делото. Посочил е, че в касационното производство от страна на ВиК – Русе са претендирани и доказани разноски в размер на 208 080,00 лв., а касаторът своевременно е направил мотивирано възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Взел е предвид фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес, обстоятелството, че правната помощ е само за депозиране на отговор на касационна жалба и явяване в едно съдебно заседание и тълкуването дадено в решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22 и е достигнал до извод, че претендираният размер от 208 080,00 лв. е прекомерен, а адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 50 000,00 лв. с ДДС. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, както е процедирал съда в настоящия случай. За да постанови решението си в частта за разноските съдът е изложил мотиви, съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК и е изразил волята си в диспозитива на съдебния си акт. Несъгласието на искателя с аргументите на съда не е основание за изменение на решението в частта за разноските. Съдебният акт не е непълен, тъй като съдът се е произнесъл по предмета на правния спор изцяло. Не е налице грешка във формирането на волята на съдебния състав, нито пропуск, които да налагат изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. Предвид изложеното, искането на ВиК - Русе, за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд