Определение № 50001 от 15.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1595/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Д. Г., Д. Г. М. и М. Г. М. срещу определение №1195 от 04.05.2022 г. по в.гр.д.№2008/2021 г. на САС, с което е изменено решение №54 от 12.01.2022 г. по в.гр.д.№2008/2021 г. на САС, в частта за разноските. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: С определение №50305 от 13.06.2023 г. по т.д.№1595/2022 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е допуснато касационно обжалване на решение №54 от 12.01.2022 г. по в.гр.д.№2008/2021 г. на САС. Впоследствие, с постановеното от ВКС решение по чл.290 от ГПК, въззивното решение е отменено частично, вкл. и в частта за разноските, като предявените от Д. Д. Г., Д. Г. М. и М. Г. М. срещу ЗАД „Асет иншурънс” АД искове са уважени частично, а с оглед изхода на спора пред ВКС, отговорността за направените от страните разноски /за чийто конкретен размер и осъществяването им не съществува спор/ и в трите съдебни инстанции е разпределена окончателно. В този смисъл подадената частна жалба се явява без предмет и същата следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение