Определение № 93 от 24.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 6102/2015 г.

С молба вх. № 1233/16.02.2017 г. Д. Н. С., Д. И. М. и Г. М. Н. са поискали по реда на чл. 250 ГПК да се допълни предходно определение № 24/01.02.2017 г. по настоящото дело, като съдът се произнесе по искането им да бъде обезсилено на основание чл.270, ал.3 ГПК определението по чл.288 ГПК, тъй като съставът на ВКС е подменил действително поставените от тях правни въпроси и не се е произнесъл по истинските въпроси. Ответникът в производството ЕС на жилищна сграда „Зл. д.” в [населено място], чрез управителя Р. П., не взема становище по молбата. За да се произнесе по молбата, съставът на ВКС взе предвид следното: С определение № 107 от 22.02.2016 г. по настоящото дело, постановено в производство по чл.288 ГПК по касационна жалба на Д. Н. С., Д. И. М. и Г. М. Н., не е допуснато касационно обжалване на решение № І-117 от 30.10.2014 г. по в. гр. д. № 1202/2014 г. на Бургаския окръжен съд. С последваща молба вх. № 4853/24.03.2016 г. Д. Н. С., Д. И. М. и Г. М. Н. са поискали обявяване на определението по чл.288 ГПК за нищожно, за недопустимо и за ново произнасяне по касационната им жалба от друг състав на ВКС. Същите искания се съдържат и в последващи молби. С определение № 146 от 06.06.2016 г. на ВКС настоящото дело е изпратено по компетентност на Несебърския районен съд за преценка по искането за образуване на производство по чл.270, ал.2 ГПК. С решение № 157 от 18.10.2016 г. по гр. д. № 546/2016 г. на Несебърския районен съд е отхвърлен предявеният от Д. Н. С., Д. И. М. и Г. М. Н. иск по чл.270, ал.2 ГПК за прогласяване нищожност на определението по чл.288 ГПК. С определение № 24 от 01.02.2017 г. настоящият състав на ВКС е приел, че е изчерпана процесуалната възможност за ново произнасяне по касационната жалба на молителите срещу решение № І-117 от 30.10.2014 г. по в. гр. д. № 1202/2014 г. на Бургаския окръжен съд от друг състав на ВКС, тъй както определението по чл.288 ГПК е окончателно. При тези данни следва да се приеме, че молба вх. № 1233/16.02.2017 г. е процесуално недопустима. Определението по чл.288 ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване. Не съществува процесуален ред, по който ВКС сам да го отмени или обезсили. Това не може да стори нито съставът, който е постановил определението по чл.288 ГПК, нито друг тричленен състав. Разпоредбата на чл.270, ал.3 ГПК, на която се позовават молителите, е приложима само по отношение на първоинстанционни и въззивни решения или определения, но не и по отношение на актове на ВКС. За разлика от нищожността, която може да се предявява и по исков ред съгласно чл.270, ал.2 ГПК, недопустимостта като порок на съдебния акт може да се заявява само при осъществяване на инстанционен контрол, който е изключен за актовете на ВКС. Ето защо отправеното до ВКС искане за обезсилване на определението по чл.288 ГПК е недопустимо и следва да се остави без разглеждане. Воден от изложеното, съставът на ВКС,