Определение № 251 от 29.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3331/2021 г.
ВКСIII гражданско отделение29.06.2022 г.докладчик Маргарита Георгиева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Д. М., представляван от адв. А. Г., за допълване на основание чл.250 ГПК на определение № 140/25.02.2022 г., постановено по гр.д. №3331/2021 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 250 ГПК. Образувано е по подадена молба от 04.03.2022 г., уточнена с молба от 09.05.2022 г. на С. Д. М., представляван от адв. А. Г., с която се иска допълване на постановеното определение № 140/25.02.2022 г. по настоящото дело, като съдът се произнесе по „поставения въпрос – дължи ли се присъждане на разноски по дела, представляващи спорна съдебна администрация и в частност по дела с основание чл.59, ал.9 СК – за изменение на постановените мерки за упражняване на родителски права“. Според молителя, такъв въпрос е формулиран в „т.4 от изложените основания за допускане на касационно обжалване“. В постъпилия писмен отговор от насрещната страна - И. Т. К., представлявана от адв. Б. П., се поддържа становище, че молбата за допълване на постановеното по реда на чл.288 ГПК определение е неоснователна, тъй като такъв въпрос не е формулиран в изложението на касатора С. М.. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира молбата по чл.250 ГПК за допустима, но разгледана по същество за неоснователна. В представеното по делото от касатора изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и в цитираната т.4 от същото (л.12 от касационното дело) липсва въобще формулиран от страната процесуалноправен въпрос, още по-малко с посоченото в настоящата молба съдържание – „дължи ли се присъждане на разноски по дела, представляващи спорна съдебна администрация и в частност по дела с основание чл.59, ал.9 СК – за изменение на постановените мерки за упражняване на родителски права“. Извън това, доколкото в тази част изложението съдържа доводи за евентуална неправилност на въззивното решение в частта за разноските, този въпрос би могъл да бъде предмет на касационна проверка само при проведено производство по чл.248 ГПК първо пред въззивния съд, каквото страната не е инициирала. Предвид изложеното, липсват предпоставки за уважаване на подадената молба за допълване на определението, постановено в производството по чл.288 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение