Определение № 1477 от 06.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1998/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Т. Г. П., чрез процесуалния представител адв. Ж. Б., против определение № 137 от 27.02.2023 г., постановено по в. гр. д. № 86/2023 г. на Апелативен съд - В., с което производството по делото е прекратено. Жалбоподателката изразява становище за незаконосъобразност на обжалваното определение и иска неговата отмяна. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при установените данни по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното определение е прието, че въззивна жалба на Т. Г. П. против решение № 1460 от 18.11.2022 г. по гр. д. № 1263/2022 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което е уважена подадената от нея молба с правно основание чл. 105 СК, като в качеството й на осиновена й е предоставена информация за биологичния й произход чрез осигуряване на достъп и издаване на преписи от гр. д. № 2353/1977 г. по описа на Районен съд - Варна за допускане на пълно осиновяване, е недопустима поради липса на правен интерес за въззивницата от обжалване на позитивното за нея първоинстанционно решение. Определението е правилно. Липсва и правен интерес от обжалването, тъй като не е налице съдебен акт, който да съдържа неизгоден за страната правен резултат. Правният интерес от обжалването е абсолютна положителна процесуална предпоставка за валидното възникване и упражняване на правото на жалба срещу първоинстанционното решение и доколкото в процесния случай същата липсва, то и въззивната жалба на частната жалбоподателка срещу постановеното първоинстанционно решение е недопустима. Доводите на жалбоподателката за продължаване на съдопроизводствените действия и събиране на писмени доказателства, чрез изискването им от [община], служба ГРАО район О. и Дом „Майка и дете“ - В., необходими за установяване на произхода й не променят извода за липсата на правен интерес да обжалва първоинстанционното решение, с което молбата за разкриване тайната на осиновяването е уважена. В производството по чл. 105 СК, съдът не може да проверява дали вписаните като биологични родители лица са действително нейните родители, а само да установи на база вписванията в акта за раждане на осиновената и първоначалния й акт за раждане по кое дело е допуснато осиновяването и кои лица се легитимират като родители по произход. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение