Решение № 8225 от 21.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1766/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Л. Я. от гр. Поморие, против решение № 8233 от 28.10.2024 г., постановено по адм. дело № 1039/2023 г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е отхвърлен иска й по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с която се претендира присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева, за причинени от забавено разглеждане на преписка № 221/ 2012 г. по опис на КЗД, неимуществени вреди за периода 27.09.2012г. – 13.04.2018 г., ведно с дължимата на осн. чл. 86 от ЗЗД лихва върху горепосочената сума за периода от 13.04.2018г. до датата на подаване на исковата молба - 09.05.2022г. в размер на 4 133,33 лв., както и законната лихва върху претендираната сума за периода от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК иска отмяната му и, вместо него, да се постанови друго по съществото на спора, с което да се уважи претенцията на Х. Я. срещу КЗД. Претендират се сторените разноски пред двете съдебни инстанции. Редовно призован на съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба, Комисия за защита от дискриминация, редовно призован, се представлява от юрк. Чушков с представено пълномощно. Изложени са твърдения за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Бургас се е развило по искова молба на Х. Л. Я. срещу Комисията за защита от дискриминация за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди, причинени от твърдяно забавено разглеждане на преписка № 221/2012 г. за периода от 27.09.2012 г. до 13.04.2018 г., ведно с претендираните мораторна и законна лихва. За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че не е установено незаконосъобразно действие или бездействие на КЗД по смисъла на чл. 204, ал. 4 АПК, което да обоснове ангажиране на отговорността ѝ по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По същество съдът е счел, че действията на комисията по образуване и движение на преписката, събиране на доказателства, провеждане и отлагане на заседания, спиране и възобновяване на производството и постановяване на крайния акт представляват процесуални действия, извършени при упражняване на предоставената ѝ решаваща компетентност, а не фактически действия или бездействия, чиято незаконосъобразност може да бъде установена по реда на чл. 204, ал. 4 АПК. Прието е още, че продължителността на производството не обосновава сама по себе си извод за противоправно забавяне. По преписката са проведени 14 открити заседания, събирани са многобройни писмени и гласни доказателства по искания на двете страни, а производството е било спряно поради образувано наказателно производство във връзка с показанията на свидетел. Съдът е отчел, че заседанията са провеждани регулярно и не се установяват значителни периоди на необяснимо бездействие на комисията. Съдът е приел и че не е доказана пряка и непосредствена причинна връзка между продължителността на административното производство и претендираните неимуществени вреди. Събраните доказателства сочат, че неблагоприятните преживявания на ищцата са свързани в значителна степен със самото отправяне и публичното разгласяване на обвиненията за дискриминация, с организираните протести и медийните изяви на подателя на жалбата, а не с конкретно незаконосъобразно поведение на КЗД. С тези мотиви съдът е отхвърлил иска за обезщетение, както и акцесорните претенции за мораторна и законна лихва. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция споделя фактическите и правни изводи на административния съд и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Съдът правилно е приел, че за основателността на предявения иск е необходимо кумулативно да бъдат установени незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган при или по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда и пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат. Липсата на който и да е от посочените елементи изключва отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изложените от касатора доводи, че продължителността на производството по преписка № 221/2012 г. съставлява незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 204, ал. 4 АПК са неоснователни. Посочената разпоредба допуска незаконосъобразността на действието или бездействието да бъде установена от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, но предмет на тази преценка са фактически действия или бездействия на административния орган. Когато административният орган действа като решаващ орган в рамките на административно производство, действията по образуване и движение на преписката, събиране и проверка на доказателствата, провеждане и отлагане на заседанията, спиране и възобновяване на производството и постановяване на крайния административен акт имат характер на процесуални действия. Те са част от законоустановена процедура по разглеждане и решаване на административноправния въпрос и не представляват фактически действия по смисъла на чл. 204, ал. 4 АПК. По същите съображения непредприемането на отделно процесуално действие или непроизнасянето в предвиден от закона инструктивен срок не представлява незаконосъобразно фактическо бездействие. Евентуалните нарушения при упражняване на решаващата компетентност на административния орган подлежат на проверка по реда за оспорване на крайния административен акт, освен когато законът предвижда самостоятелна защита срещу съответното процесуално действие. В случая твърденията на ищцата не се отнасят до неизпълнение от КЗД на конкретно фактическо задължение, произтичащо пряко от правна норма, а до начина и продължителността на разглеждане на преписката. Съдът правилно е приел, че проведените заседания, събирането на доказателства, спирането и последващото възобновяване на производството са процесуални действия, извършени от комисията при упражняване на предоставената ѝ решаваща компетентност, а не незаконосъобразни фактически действия или бездействия. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че значителната продължителност на производството не е достатъчна сама по себе си, за да обоснове наличие на противоправно забавяне. Разумността на срока подлежи на конкретна преценка с оглед фактическата и правната сложност на производството, поведението на страните, поведението на компетентния орган и значението на спора за засегнатото лице. По делото е установено, че в периода от 30.04.2013 г. до 21.02.2018 г. са проведени 14 открити заседания. В хода на производството са направени множество доказателствени искания от двете страни, включително за разпит на свидетели, събиране на писмени доказателства и предоставяне на възможност за становища по представените материали. Отлаганията са били обусловени от необходимостта спорът да бъде изяснен от фактическа страна и да бъде осигурена възможност на участващите лица да упражнят правото си на защита. Производството е било спряно поради образувано наказателно производство във връзка с твърдения за дадени неверни свидетелски показания и е възобновено след прекратяването му. Периодът на спиране не може да бъде квалифициран като неоправдано бездействие на КЗД, доколкото произнасянето на органите на прокуратурата е било от значение за правилното решаване на преписката. Първоинстанционният съд правилно е съобразил и че заседанията са провеждани регулярно,през интервали от два или три месеца, като не се установяват продължителни периоди, през които комисията без обективна причина да не е извършвала действия по движението на преписката. Продължителността на производството е обусловена от обема на доказателствата, процесуалното поведение на страните и времето, през което производството е било спряно. Касаторката не посочва конкретни периоди на необосновано бездействие, които да могат да бъдат вменени на КЗД. Позоваването единствено на общата продължителност на производството не е достатъчно за установяване на противоправно забавяне. Неоснователно е възражението, че съдът не е съобразил заключението на съдебно-психологичната експертиза и свидетелските показания. Макар тези доказателства да установяват неблагоприятни емоционални преживявания на ищцата, правилно е прието, че те са свързани преди всичко със самото отправяне и публичното разгласяване на твърденията за дискриминация, организираните протести и медийните изяви, а не с конкретно незаконосъобразно забавяне от страна на КЗД. Поради това не е доказана пряка и непосредствена причинна връзка между поведението на комисията и претендираните вреди. По горните съображение касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Комисията за защита от дискриминация разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,