Определение № 170 от 09.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12019/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 166, ал. 3, изречение второ АПК. Образувано е по частна жалба на заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, подадена чрез упълномощен юрисконсулт П. Георгиева, против определение № 687 от 16.11.2023г., постановено от Административен съд - Враца, шести състав, по адм. д. № 568/2023г. Частният жалбоподател оспорва извода на съда относно необходимостта от спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение и счита, че същото е неправилно постановено. Излага становище, че в мотивите на обжалвания съдебен акт погрешно е преценено, че на община Мизия ще бъдат причинени значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на Решение за определяне на финансова корекция /РФК/ № 03-РД/3802 от 10.08.2023 г. на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/. Развива тезата, че евентуалните вреди, които ще понесе горепосочената община не са от категорията на посочените в чл. 166, ал. 2 АПК, тъй като не са противопоставими на защитимия държавен интерес по допуснатото в Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/ предварително изпълнение. Претендира отмяна на обжалваното определение и оставяне без уважение особеното искане на община Мизия за спиране на предварителното изпълнение. Ответникът - кметът на община Мизия оспорва частната жалба чрез упълномощен адв. Ж. Йорданова - Блажева, която с писмен отговор, представен по реда на чл. 232 АПК пледира за потвърждаване обжалваното определение, като правилно постановено. Като прецени данните по делото, настоящият съдебен състав намира частната жалба на заместник- изпълнителния директор на ДФЗ за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА- подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 166, ал. 3, изречение второ и чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 687 от 16.11.2023г. е спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на РФК № 03-РД/3802 от 10.08.2023 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, с което е определена финансова корекция в размер на 10 884,74 лв. без ДДС, представляваща недължимо платена финансова помощ по договор №06/07/2/0/00695 с предмет „Рехабилитация и реконструкция на общинска пътна мрежа – община Мизия /включва път № VRC1110, път № VRC2108, път № VRC2111 и път № VRC1109/ за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Враца е приел, че е сезиран с искане за спиране на предварителното изпълнение на процесния административен акт, в което като основание е посочено, че общината - жалбоподател не разполага със средствата, които да заплати преди влизане в сила на горепосоченото РФК, тъй като това плащане осезаемо ще затрудни нормалното функциониране и платежоспособност на община Мездра. Първостепенният съд е констатирал, че към искането са приложени писмени доказателства, установяващи, че разходите на общината, одобрени с бюджета за 2023г. са равни на предвидените приходи и решението на ОбС - Мизия за приемане бюджета от 14.09.2023г. представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 2, изречение второ АПК. С оглед на това е изведено заключение, че в случая процесното предварително изпълнение ще причини трудно поправима вреда, защото общият размер на наложените на общината финансови корекции /служебно известни на съда от други адм. дела/ значително надвишава предвидените приходи в общинския бюджет, което безспорно ще доведе до невъзможност да бъдат изпълнявани ангажиментите на община Мизия по сключени договори за изпълнението на социални и комунални дейности. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи отменителни основания. Първостепенният съд вярно е преценил, че е сезиран с искане за спиране на допуснато със закон предварително изпълнение, което искане е мотивирано и подкрепено с писмени доказателства. Решаващият състав на Административен съд - Враца законосъобразно е тълкувал и приложил нормата на чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 АПК и правилно е установил, че в конкретната хипотеза са налице кумулативно формулираните от законодателя условия за това - наличие на данни, че предварителното изпълнение би причинило значителна или трудно поправима вреда на оспорващия, както и наличие на нови обстоятелства, възникнали след постановяване на атакувания административен акт, които предпоставки се установяват от представените от жалбоподателя писмени доказателства, които са релевантни към правния спор. Тричленният съдебен състав на Върховния административен съд споделя становището на първостепенния съд и го намира за правилно и обосновано. Това е така, защото в мотивите на оспореното определение точно е отразено, че искателят се е позовал на сключени договори, след проведени обществени поръчки за доставки на хранителни продукти за нуждите на общината по шест обособени позиции, имащи за цел да обезпечат нуждите на общински заведения на територията на община Мизия - учебни заведения, Млечна кухня, Дом за стари хора и Социален патронаж, относно които не биха могли да се изпълняват текущите задължения, ако се осъществи предварителното изпълнение на процесното РФК, преди влизането му в сила. Правилно е съобразено като ново обстоятелство наличието на ново решение на ОбС - Мездра от 14.09.2023г. за приемане на общинския бюджет, в който са изравнени предвидените приходи и разходи. Ето защо съдът вярно е установил, че е налице реална опасност да се осуети изпълнението на визираните договори, с които се обезпечава нормалното функциониране на учебните заведения, Млечна кухня, Дом за стари хора и Социален патронаж на територията на общината, както и ще се постави в невъзможност общината да поддържа и да извършва рехабилитация и реконструкция на улиците и тротоарите към тях в общината. Това би довело до влошаване на инфраструктурата в града и би могло да рефлектира негативно върху възможностите за защита живота и здравето на населението в община Мизия, които относими обстоятелства в случая могат да се противопоставят на интереса от предварителното изпълнение на РФК, регламентирано в ЗУСЕФСУ. С оглед на това следва да се възприеме тезата на първостепенния съд, че в случая са осъществени законовите предпоставки за допускане от съда на спиране на предварителното изпълнение на процесното РФК, доколкото изложените съображения в частната жалба не опровергават правните изводи на първоинстанционния съд. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци - отменителни основания. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,