Определение № 54 от 16.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 1430/2014 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. Подадена е молба вх. № 12537/14.12.2016 г. от [фирма], [населено място] за освобождаване на сумата 75 496.48 лв., внесена от него с платежно нареждане от 03.06.2014 г. по сметка на ВКС, с оглед спиране изпълнението на влязлото в сила решение № 1815 от 11.11.2013 г. по т. д. № 9149/2012 г. на СГС, VІ-10 състав на основание чл. 309, ал. 1 ГПК. Искането за освобождаване на посочената сума е обосновано с обстоятелството, че с решение № 125 от 28.10.2014 г. по настоящото дело подадената от дружеството молба за отмяна е уважена, като след отмяна на атакуваното с нея решение, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. С допълнителна молба вх. № 1559/10.02.2017 г. [фирма] е изложил твърдения, че внесената във връзка с настоящото дело парична гаранция следва му бъде върната, тъй като с определение № 28 от 02.02.2017 г. по т. д. № 581/2016 г. на ВКС, І т. о. е отказано освобождаване на сумата 75 496 лв., внесена от него с платежно нареждане от 25.01.2016 г. като гаранция във връзка със спиране изпълнението на въззивно решение № 2263 от 19.11.2015 г. по гр. д. № 3478/2015 г. на Софийски апелативен съд, постановено след връщане на делото за ново разглеждане с решение № 125 от 28.10.2014 г. по т. д. № 1430/2014 г. на ВКС, ІІ т. о. (т. е. с решението по настоящото дело). Ответникът – [фирма], [населено място] – заявява становище за оставяне на молбата без уважение по съображения, че внесената от [фирма] гаранция в размер на 75 496 лв. от 25.01.2016 г. не е достатъчна за удоволетворяване на вземанията му, произтичащи от влязлото в сила решение № 2263 от 19.11.2015 г. по гр. д. № 3478/2015 г. на Софийски апелативен съд, в т. ч. законните лихви върху присъдените суми, разноските за въззивното производство и по образуваното изпълнително дело за събирането на тези вземания. Постъпила е молба (обективирана в запорно съобщение № 2500 от 06.03.2017 г.) и от Частен съдебен изпълнител рег. № 839 И. М.-К. с район на действие София-град за превеждане по негова сметка на сумата 75 496 лева, внесена от [фирма] по сметка на Върховен касационен съд на 03.06.2014 г. Като основание за превеждане на тази сума е посочено образуваното въз основа на изпълнителен лист от 11.12.2015г., издаден от Софийски апелативен съд по т. д. № 3478/2015 г. и изпълнителен лист от 15.02.2017 г., издаден от Софийски градски съд, VІ-8 състав по т. д. № 7317/2014 г. изпълнително дело № 20178390300118 с взискател [фирма], [населено място]. Съдебният изпълнител е посочил като дължими от [фирма] на взискателя [фирма] сумите: 60 000 лв. – главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.12.2012 г. до окончателното й плащане; 15 496 лв. – обезщетение за забава; 4000 лв. – съдебни разноски; 2000 лв. – адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело; 6 631.82 лв. – такси и разноски по изпълнителното дело. Настоящият състав, като взе предвид данните по делото, приема следното: Сумата 75 496.48 лв., чието превеждане се иска, е внесена по сметката за обезпечения на Върховен касационен съд от [фирма] на основание чл. 309, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК с преводно нареждане от 03.06.2014 г. на [фирма] – София по повод заявено искане за спиране изпълнението на решение № 1815 от 11.11.2013 г. по т. д. № 9149/2012 г. на СГС, VІ-10 състав, предмет на подадената от дружеството молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Това искане е уважено с постановеното по настоящото дело определение № 9 от 05.06.2014 г. С решение № 125 от 28.10.2014 г. по т. д. № 1430/2014 г. на настоящия състав атакуваното по реда на чл. 303 ГПК решение № 1815 от 11.11.2013 г. по т. д. № 9149/2012 г. на СГС, VІ-10 състав е отменено и делото е върнато за ново разглеждане на Софийски градски съд. Новото разглеждане на делото е приключило с постановяване на решение № 894 от 02.06.2015 г. по т. д. № 7317/2014 г. на Софийски градски съд, VІ-18 състав, с което предявените от [фирма] срещу [фирма] искове по чл. 266, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите съответно 60 000 лв. и 15 496 лв. са уважени изцяло, като върху главницата 60 000 лв. е присъдена и законна лихва за забава, считано от датата на исковата молба – 12.12.2012 г. – до окончателното й изплащане. В полза на ищеца са присъдени и разноски в размер на сумата 9 420 лв. Първоинстанционното решение е обжалвано пред Софийски апелативен съд и е потвърдено от него с решение № 2263 от 19.11.2015г. по т. д. № 3478/2015 г. В полза на ответника във въззивното производство [фирма] са присъдени и разноски в размер на сумата 4000 лв. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от [фирма]. По повод заявено искане по чл. 282 ГПК за спиране изпълнението на това решение, което искане е уважено с постановеното определение № 57 от 27.01.2016 г. по ч. т. д. № 158/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., дружеството-касатор е внесло по сметка на Върховен касационен съд сумата 75 496 лв. с платежно нареждане от 25.01.2016 г. С постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 915 от 02.12.2015 г. по т. д. № 581/2016 г. на ВКС, І т. о. касационната жалба не е допусната до разглеждане. С оглед недопускане на касационното обжалване, осъдителното въззивно решение е влязло в сила. Поради това, следва да се приеме, че не са осъществени предпоставките на чл. 282, ал. 5 ГПК за връщане на внесеното от молителя по настоящото дело [фирма] обезпечение, намиращо се по сметката на ВКС, видно от удостоверението от 16.03.2017 г. от Счетоводител на ВКС. Същото трябва да бъде използвано съобразно предвиденото в закона предназначение, а именно – за гарантиране изпълнението на осъдителното решение, постановено след отменително решение № 125 от 28.10.2014 г. по т. д. № 1430/2014 г. Ето защо, молбата на [фирма] следва да бъде оставена без уважение, а да бъде уважена молбата на Частен съдебен изпълнител И. М.-К.. Предвид обстоятелството, че към настоящия момент дългът на [фирма] към взискателя [фирма] по образуваното изпълнително дело № 20178390300118 надхвърля размера на внесеното на 03.06.2014 г. обезпечение в размер на 75 496.48 лв., по сметката на съдебния изпълнител следва да бъде преведена цялата сума на обезпечението. В тази връзка, ирелевантно е обстоятелството, че с определение № 28 от 02.02.2017 г. по т. д. № 581/2016 г. на ВКС, І т. о. е отказано връщане на сумата 75 496 лв., внесена от молителя на 25.01.2016 г. като обезпечение по повод производството по това дело. От една страна, с посочения акт не е постановено превеждането на внесеното на 25.01.2016 г. обезпечение по сметка на съдебния изпълнител за удоволетворяване на процесните вземания, доколкото такова искане не е било отправено от ЧСИ И. М.-К. (със същото е сезиран именно настоящия състав), а от друга страна – видно от изпратеното от посочения ЧСИ запорно съобщение вх. № 2500/06.03.2017 г., съдържащо и искане за превод на сумата, вземанията на [фирма] към [фирма] по приключилия между тях спор значително надвишават сумата 75 496 лв., поради което за удоволетворяването им следва да бъде използвана и част от второто внесено от [фирма] обезпечение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение