Решение № 7395 от 02.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2054/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. С. Н. чрез процесуален представител, срещу решение № 39477 от 26.11.2025 г., постановено по административно дело № 9179/2025 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отменено решение № 213 от 15.07.2025 г. по преписка № 45/2024 г. на Комисията за защита от дискриминация. По наведени доводи за неправилност на решението като незаконосъобразно се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу решението на Комисията за защита от дискриминация. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Агенция „Митници“ (АМ) чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и му присъди деловодни разноски - юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Комисия за защита от дискриминация (КЗД) чрез процесуален представител и в представено от него писмено становище счита касационната жалба за основателна и моли съда да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и му присъди деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон. Решението е незаконосъобразно. На първо място съдът не е извършил дължимата проверка за законосъобразност на акта по реда и начина, посочен в чл. 168, ал.1 АПК относно всички отменителни основания по чл. 146 АПК, което до довело до необоснованост и незаконосъобразност на решението. Производството пред КЗД е образувано по жалба на Н. за осъществено прямо него нарушение на забраната за дискриминация и по-специално на разпоредбата на чл. 14 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) с твърдения, че през периода 01.01.2021-31.12.2023 г. е получавал по-ниско трудово възнаграждение – основно и допълнително, в сравнение с колегите му, заемащи същата длъжност, изпълняващи задължения по същата трудова характеристика. Посочил е също, че това неравно третиране е било по признак „лично положение“, посочен в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. По жалбата му е образувана преписка № 45/2024 г. по описа на КЗД, по която е постановено решение № 213/15.07.2025 г., което е било предмет на проверка за законосъобразност пред АССг по адм. дело № 9179/2025. С постановения акт КЗД приема за установено, че Директорът на АМ с определената през периода 01.03.2021 г. до 31.12.2023 г. по нисък размер на основната месечна заплата на жалбодателя в сравнение с останалите служители на същата длъжност – „старши инспектор“, Териториална дирекция (ТД) на АМ София, изпълняващи служебните си задължения в Митническо бюро Български разменно сортировъчен център (МБ БРСЦ) е осъществил неблагоприятно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗЗДискр. спрямо Х. С. Н., като е осъществил нарушение на чл. 14 ЗЗДискр чрез неосигуряване на равно възнаграждение за еднакъв и равностоен труд, за което, в качеството на работодател му е наложена „глоба“ на основание чл. 80, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗЗДискр. За да отмени решението на КЗД приема, че в хода на производството пред комисията е направено сравнение между получаваните от Н. и колегите му, изпълнявали същата длъжност в същото звено, при което е установен факта, че същият е получавал значително по-нисък размер от тях, но приема, че основният спор по делото дали това е нарушение по чл. 14 ЗЗДискр, или до извършване на преценка дали те са осъществявали труд с еднаква ценност и равна полезност, съобразени с действителното естество на работата, в това число нейния характер, степента на отговорност, нивото на необходимата подготовка и квалификация, за което да получават равно заплащане. Извършен е анализ на разпоредбите на чл. 4ЗЗДискр., на §1, т.7 ДР ЗЗДискр, цитирани се решения на ВАС, постанови по казуси, приети от АССг за относими и на защитения признак „лично положение“, обусловен от съда от факт, че Н. е с намалено възнаграждение след като е възстановен на заеманата длъжност с влязло в сила съдебно решение, с което е била отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното му правоотношение. Същевременно е посочено, че от този момент -2011 г. е изминал дълъг период от време, а възнаграждението му е определяно съобразно вътрешните правила на АМ. На първо място по делото липсва анализ на представените доказателства, от които се установява, освен безспорния между страните факт, че Н. е получавал по-ниско възнаграждение също и формалния подход при извършване на оценката на изпълнение на длъжността на Н., а също и на представените формуляри за служителя М. К. И.. Всъщност след установяване на твърденията на жалбодателя ответникът е заел позиция, че определяне на значително по-ниското му възнаграждение се дължи на приложението на чл. 67 от Закона за държавния служител, обусловено от направените оценки на изпълнението на длъжността. Представените доказателства в тази насока обаче са игнорирани, както от съда така и от КЗД, а именно начинът на това оценяване е определило размера на заплатата на Н.. Освен това АССГ е игнорирал факта, че нарушението по чл. 14 ЗЗДискр е без оглед признаците по чл. 4, ал.1 от с.з. и в случая е преценката следва да бъде направена единствено за това как са приложени критериите за определяне на заплатата на жалбодателя в сравнение с останалите служители, заемащи същата длъжност без това да е обвързано с конкретен признак. Тук е моментът да бъде посочено, за заемащите еднаква длъжност, в едно и също звено, чийто служебни задължения са определени в идентични длъжностни характеристики полагат равностоен и равноценен труд, при което именно изпълнението на тези задължения е определящо. При това оценката следва да е обективна, безпристрастна и да почива на реални факти и критерии и в случай, че при извършването ѝ не са спазени изискванията на Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация, а оценяването е извършено формално, без посочване на конкретни факти и констатации, обусловили изводите на оценяващия ръководител може да обоснове наличие на неравно третиране. На следващо място жалбата на Н. касае, както основното, така и допълнителните възнаграждения, но последните не са били обект на обсъждане и установяване, както в хода на административното, така и в хода на съдебното производство. На последно място следва да бъде посочено, че макар възстановяването на работа на Н. да е далеч назад във времето, същият е обвързан със срока по чл. 52, ал.1 ЗЗДискр., при което изложените мотиви в тази насока са неотносими, макар, че евентуално изследване на размера на заплатата служителите в звеното през целия период би довело до по - реални изводи за осъществяването или не на нарушението по чл. 14 ЗЗДискр. Предвид така установеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да извърши пълна проверка за законосъобразност на обжалвания пред него акт по реда на чл. 168, ал.1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК, като извърши анализ и съпоставка на събраните по делото доказателства, въз основа на които да извърши преценка за наличие или липсата на нарушение на забраната за дискриминация по чл. 14 ЗЗДискр. При този изход на делото по направените искания за разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд, съобразно изхода на делото и чл. 143 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение