Решение № 4367 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10296/2014 г.

Решение № 4367 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10296/2014 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Явор Радев Радев в качеството му на законен представител на "Соларс Ком" ЕООД, с. Щръклево, област Русе, подадена чрез адвокат пълномощника му Светла Пашова, срещу решение № 23 от 30.06.2014 г. на Административен съд - Русе по адм. д. № 176/2014 г. С него съдът е отхвърлил жалбата му срещу Протокол № 1 от 24.06.2013 г. от проведен търг с тайно наддаване за отдаване под наем или аренда на земеделски земи от Държавния поземлен фонд (ДПФ) в област Русе за стопанската 2013/2014 г., в частта за имоти № 024004 и № 024024 в землището на с. Горно Абланово, община Борово, област Русе. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевира допуснато нарушение на материалния закон и неговата цел. За тяхното обосноваване са направени твърдения, че съдът не е изяснил фактическата обстановка по спора, като не е анализирал всички факти и обстоятелства в тяхната съвкупност. Касаторът твърди, че както тръжната комисия, а така също и съдът не е взел предвид при формирането на предложената цена, че следва да се вземе предвид и срокът на ползването на имота. Този срок бил свързан пряко с времето на плододаване, а неговият максимален срок е определен в приложението към чл. 5 от Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, обн. в ДВ, бр. 107/2000 г. На следващо място се твърди противоречие между тръжните условия и действията на тръжната комисия относно участника, спечелил търга. Според касатора съдът неправилно не е приел, че предложеният период в офертите на участниците не съставлява елемент от оценката на офертите им. По изложените съображения в нея и изпратените писмени бележки касаторът моли, решението на съда да се отмени, като претендира и присъждане на направените разноски, за които представя списък. От процесуалният представител на ответната страна по касация - тръжната комисия, е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. В него се излагат възражения противни на тези в касационната жалба. По изложените съображения в нея и в изпратената писмена защита ответникът моли, касационната жалба да не се уважава. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни не вземат становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимите материалноправни норми, като за приетото се е обосновал. Класираният на първо място участник е представил всички необходими документи за допускането му до участие в търга, поради което твърдението на касатора, че този участник не е следвало да бъде допуснат са неоснователни. Прокурорът счита, че съдът правилно е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - тръжна комисия, назначена от директора на Областна дирекция "Земеделие" на основание чл. 47ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ, като при издаването на протокола не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспореният протокол съдържа всички реквизити според чл. 47к, ал. 7. Според прокурора тръжната комисия има задължението да проведе търга и да предложи на собственика да сключи договор с един от кандидатите. Задачата на тръжната комисия е да класира участника, предложил най-висока цена, което е изпълнено в съответствие с чл. 47к, ал. 4, изречение второ ППЗСПЗЗ. Предлага решението да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че "Соларс Ком" ЕООД е обжалвал Протокол № 1 от 24.06.2013 г. от проведен търг с тайно наддаване за отдаване под наем или аренда на земеделски земи от ДПФ в Област Русе, за стопанската 2013/2014 г. Оспорването е било само относно двата имота с № 024004 и № 024024, намиращи се в землището на с. Горно Абланово. За първият имот № 024004 са се явили двама кандидати, като комисията е класирала на първо място "Дунав ленд агро" ООД, който е предложил за първите три години, след изтичане на гратисния период от 4 години - 42 лв./дка, при първоначална тръжна цена 30 лв., а за останалия период на плододаване - 113 лв./дка. На второ място е класиран "Соларс Ком" ЕООД с предложена цена за трите години след изтичане на четиригодишния гратисен период в размер 43 лв./дка, а за останалия период на плододаване - 72 лв. /дка. За имот № 024024 на първо място отново е класиран "Дунав ленд агро" ООД с предложена цена в размер 42 лв./дка, за трите години след изтичане на четиригодишния гратисен период, а за останалия период на плододаване - 176 лв./дка. На второ място е класирана Милка Русева Радева с предложена цена в размер на 31 лв./дка след четиригодишния гратисен период и цена за останалия период на плододаване в размер на 111 лв./дка. На трето място е класиран "Соларс Ком" ЕООД с предложена цена за тригодишния период, след изтичане на четиригодишния гратисен период в размер 43 лв./дка, а за останалия период на плододаване - 72 лв./дка. Двата имота, обект на търга са били предложени за създаване и отглеждане на трайни насаждения, съответно от Милка Русева Радева и "Соларс Ком" ЕООД за орехи, а от "Дунав лард агро" ООД - от лешници. Основното възражение в жалбата на "Соларс Ком" ЕООД е било относно това, че участникът "Дунав ленд агро" ООД не е следвало да бъде допуснат до участие, поради това, че неговото предложение не е отговаряло на изискването на чл. 5, Приложение № 1 към него в частта му по т. 12 от Наредба № 5 за базисните цени на трайните насаждения, защото в тази наредба, максималният срок за ползване на имотите, който включва гратисния период и този на плододаване е бил 16 години, докато участникът е предложил срок за ползване на имотите от 25 години. Възражението е било аргументирано с това, че неразделна част заповедта на министъра на земеделието и храните е приложение № 2, лист 8 от делото, в което е определена началната тръжна цена и е направено препращане относно периода на плододаване към приложенията на чл. 5 от Наредбата за базисните цени на трайните насаждения. Съдът след като е обсъдил всички доказателства относно откриването на тръжната процедура със заповед на министъра на земеделието и храните, заповедта на директора на Областна дирекция "Земеделие", включително и действията на назначената тръжна комисия, обективирани в протокола й, е приел възражението за неоснователно. Съдът е посочил, че описаното Приложение № 2 към заповедта на министъра на земеделието и храните има за цел да определи първоначалната тръжна цена, за определяне на цената за наддаване в търга за отдаване под аренда на земите от ДПФ. Тази първоначална тръжна цена не е свързана със срока на плододаване. Тя не е свързана и с оферирания срок за ползване на имотите, поради това, че цената за ползване под наем е в размер на 10 години, според чл. 24а, ал. 1 ЗСПЗЗ, а относно ползването на имота под аренда, то не е ограничено със срок. На следващо място съдът е приел за основателно становището на тръжната комисия, че предложеният период за ползване на имотите от участниците, не представлява елемент от оценката на офертите им, като се е позовал на чл. 47к, ал. 4, изречение второ и ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Според чл. 47, ал. 5, изреч. първо, търгът се смята за спечелен от участника предложил най-висока цена. Съдът е анализирал посочените норми, като е направил правен извод, че съпоставянето на офертите се извършва единствено въз основа на предложената цена. Поради това е приел, че тръжната комисия не е извършила съществено нарушение на административно производствените правила. При липсата на други нарушения и на материалния закон съдът е приел жалбата за неоснователна, поради което я е отхвърлил. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователна е становището в касационната жалба, че срокът за ползването на имотите, предмет на търга, има съществено значение за цената, а от там и за класирането на участниците. Направените изчисления в касационната жалба са свързани със срока на ползване върху имотите, след изтичането на гратисния период и този на трите години, след него. Несъмнено е, че след като касаторът е предложил общ срок от 50 години, а заинтересованото дружество "Дунав ленд агро" ООД - 25 години, цената на касатора за по-дългия период ще е по-висока в сравнение с тази за по-късия срок на ползване. Тезата на касатора, че цената на предложението включва и компонента срок на ползване не може да бъде споделена. Въпросът за срока за сключването на договора за аренда не фигурира нито в тръжната документация, нито в заповедта на министъра на земеделието и храните или в заповедта на директора на Областна дирекция "Земеделие". Позоваването на Наредбата за базисните цени на трайните насаждения е некоректно, защото наредбата е издадена за определяне на базисна цена, при оценката на трайни насаждения, определяни при обезщетения. В проведения търг няма определен срок за сключването на договор за аренда, а освен това е ноторно известно, че плододаването на лешниковите храсти и ореховите дървета се използва и след изтичането на определения в наредбата срок. В този смисъл съдът възприема становището на тръжната комисия, относно приложението на чл. 47ш, ал. 1, т. 1 ППЗСПЗЗ, според който заетите с трайни насаждения земи от ДПФ по чл. 24а, ал. 2, т. 1 ЗСПЗЗ може да се отдават на физически и юридически лица без търг или конкурс, в случаите когато насажденията са създадени при условията на сключен договор за наем или аренда на земеделски земи от ДПФ, срокът на който е изтекъл преди изтичане на амортизационния срок на насажденията или ако след изтичането му те продължават да са в състояние на плододаване. Тази норма опровергава твърденията на касатора, че срокът на сключения договор трябва да е този по приложението към чл. 5 от наредбата. Препращането на заповедта на министъра на земеделието и храните към приложение № 2 към чл. 5 от наредбата е направено относно определянето на началната тръжна цена след изтичането на гратисния период, за първите три години след неговото изтичане и за останалия период на плододаване, както правилно е възприел и административния съд. Следващото възражение в касационната жалба е относно това, че тръжната комисия е нарушила тръжните условия за провеждането на търга. Нарушението се изразявало в това, че в протокола на тръжната комисия - лист 27 по делото, първия абзац, последното изречение е записано, че за спечелил търга ще се счита кандидат, предложил по-висока средна цена на декар. Това изречение в протокола било в нарушение на чл. 47к, ал. 5, изречения първо ППЗСПЗЗ. Според тази норма търгът се смята за спечелен от участника, предложил най-високата цена за съответния имот. Твърдението е неоснователно и се опровергава от писмените доказателства-протоколът на тръжната комисия и заявленията на съответните участници. Така за имот № 024004 "Соларс Ком" ЕООД е предложил след гратисния период, от 5 - до 7 г. - 43 лв./дка, а за останалия период на плододаване 72 лв./дка, или предложената цена за една година е 64, 50 лв. Предложената цена за трите години, след гратисния период е общо в размер 129 лв./дка, а останалия период за плододаване, който е 43 г. по 72 лв./дка или общо 3096 лв./дка. Общата сума от двата периода е 3225 лв. Разделена на общия период на ползване на имота от 50 г. дава сума в размер 64,50 лв./дка за година. Кандидатът "Дунав ланд агро" ООД за предложения период на ползване на имота от 25 години е предложил, след изтичането на гратисния период, за трите години след него сума в размер 42 лв./дка, а за останалия период на плододаване 113 лв./дка. Или изчислена средна цена, по посочения по-горе метод, за ползване на имота в размер 86,40 лв./дка. Подобно е и изчислението за втория имот № 024024. По този начин тръжната комисия е класирала на първо място участникът предложил най-висока средна цена в лева за декар за ползването на съответния имот. Така определената средна цена отново е най-високата за ползването на имота, което не е в нарушение на чл. 47к, ал. 5, изр. първо ППЗСПЗЗ. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на съда като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Направеното искане от касатора за присъждане на разноски с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. Искането на ответната страна по касация за присъждане на разноски в размер на юрисконсултското възнаграждение следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. Касаторът ще следва да заплати на Областна дирекция "Земеделие" - Русе, в чиято структура е административния орган, издал оспорения акт, разноски в размер 300 лв., определени на основание § 1 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 221, ал. 1, предложение второ АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение