Определение № 12914 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11005/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Етажна собственост „Проф. Г. и В. З.“ на жилищна сграда в гр. София, както и от собствениците на самостоятелни обекти в сградата: Г. Т. В., Б. П. Н., Л. С. Г., М. Х. С., Н. Б. З., К. Д. Д., И. Х. К., А. Н. М., С. К. С., Е. С. Д. и В. К. П. против определение № 11565 от 11.07.2024 г., постановено по адм.д. № 5809/2024 г. по описа на Административен съд София – град. Жалбоподателите навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. По делото е постъпила и допълнителна частна жалба по повод допълване на обжалваното определение с определение № 20681 от 21.10.2024 г., като диспозитива на определение № 11565 от 11.07.2024 г. е постановен и спрямо жалбоподателя В. К. П.. Ответникът – главният архитект на Столична община не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, от страни с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение и допълващото го Административен съд София - град оставя без разглеждане жалбата на Етажна собственост „Проф. Г. и В. З.“ на жилищна сграда в гр. София, както и от собствениците на самостоятелни обекти в сградата: Г. Т. В., Б. П. Н., Л. С. Г., М. Х. С., Н. Б. З., К. Д. Д., И. Х. К., А. Н. М., С. К. С., Е. С. Д. и В. К. П. против удостоверение за въвеждане в експлоатация № 160/13.02.2023 г. на главния архитект на Столична община и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че удостоверението за въвеждане в експлоатация засяга права и законни интереси само на лицата субекти в административното правоотношение, като такъв е единствено възложителя по смисъла на чл. 161 ЗУТ. Констатира, че жалбоподателите не са възложители на процесния строеж, поради което прави извод за липса на правен интерес от оспорването, което обуславя недопустимост на жалбата. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Административният съд правилно приема, че за жалбоподателите не е налице правен интерес от оспорване на удостоверение 160/13.02.2023 г. за въвеждане в експлоатация на строежа. Производството по издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж започва по заявление на възложителя до компетентния административен орган ( чл. 177, ал. 1 ЗУТ; чл. 3, ал. 1 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти). В това производство страни са възложителят на строежа като заявител и органът, компетентен съгласно чл. 177, ал. 2 или чл. 177, ал. 3 ЗУТ да издаде разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане на строежа в експлоатация. Следователно удостоверението за въвеждане в експлоатация може да се оспори само от лицата с право да инициират производството по неговото издаване съгласно чл. 177, ал. 1 ЗУТ, в какъвто смисъл е трайната практика на Върховния административен съд. Жалбоподателите – Етажната собственост и физическите лица се легитимират като етажни собственици в сградата, в която се намира процесния строеж, въведен в експлоатация, но същите нямат качеството на възложители по смисъла на закона по отношение на този строеж. Възложители на строежа „Вътрешно преустройство и промяна на предназначението на „магазин за хранителни стоки с топла точка“ в „пекарна с консумация на място“ са лицата П. И. Д. и Е. Б. Й., като този факт е безспорен. Жалбоподателите нямат качеството на възложители по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ по отношение на конкретния строеж и не са инициатори на административното производство, поради което не са легитимирани да оспорят удостоверението за въвеждане на строежа в експлоатация, тъй като същото констатира техническата годност за ползване на обекта и не ограничава права и законни интереси, нито създава задължения за трети лица. Твърденията в частната жалба относно незаконосъобразността на разрешението за строеж, въз основа на което е издадено оспореното удостоверение, биха били относими към решаване на спора по същество, но при подадена допустима жалба, каквато настоящата не е. Що се отнася до твърдението за засегнати общи части на сградата, това дори да се приеме за доказано, не придава качеството на възложител на оспорващите по отношение на конкретния строеж, нито пък обуславя правен интерес от оспорването на акт по чл. 177 ЗУТ. Цитираната съдебна практика на Върховния административен съд в допълнителната жалба е неотносима към настоящия случай, тъй като същата касае наличие на правен интерес при оспорване на разрешението за строеж, което не е предмет на делото. С оглед на изложеното изводът на първоинстанционния съд за липса на правен интерес от оспорването, е законосъобразен. Следователно обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При постановява на определението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. Действително съдът не се произнася по искането на жалбоподателите за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК вр. чл. 144 АПК, но съдът дължи такова произнасяне по допустима жалба. По изложените съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,