Определение № 10578 от 08.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8598/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. вр. с чл.144 АПК и чл.248,ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Т. З. и Т. И. Д., двамата от гр.Димитровград, подадена чрез процесуалния им представител адв. Б. Бойчев, срещу определение № 2716 от 03.07.2024г., постановено по адм. д. № 248 по описа на Административен съд Хасково за 2024г. В частната жалба, както и в допълнението към нея се излагат съображения, че определението e неправилно поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и че същото не е обосновано. Иска се неговата отмяна. Ответната по частната жалба страна – Общински съвет Хасково, действащ чрез председателя си Т. Захариева, оспорва основателността на исканията в частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на осмо отделение, за да се произнесе съобрази следното: С обжалваното определение №2716 са оставени без уважение молби с вх. №4279/19.06.2024г и молба №4280/19.06.2024г., подадени съответно от Т. Д. и П. З., с искания за изменение на решение №2449/13.06.2024г., постановено по адм. Дело №248/2024г. по описа на АС Хасково, в частта на постановените с решението съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в полза на всеки от двамата молители.. За да остави исканията без уважение съставът на АС Хасково е приел, че не са налице основания за изменение на постановеното по делото решение в частта му на присъдените разноски, с което решение и по направено от ответната страна възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение са намалени заплатените възнаграждения за всеки от жалбоподателите от 1000лв. на 100лв., при пряко прилагане на решение С-438/22 на СЕС и несъобразяване на минимума на възнагражденията по чл.8,ал.3 от Наредба №1 към ЗА. Съдът е приел, че минималният размер на възнагражденията по Наредба №1 към ЗА могат да служат само като ориентир при определяне служебно на възнаграждението, без да са обвързващи за съда и подлежат на конкретна преценка от съда по всяко дело. Обжалваното определение е правилно. При направено възражение за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения по преценка на съда и съобразно възприетата от него правна и фактическа сложност на спора, е допустимо да се намали и съответно присъди адвокатския хонорар и под нормативно установения минимум по наредбата, приета към ЗА. Преценката е конкретна и следва да е в съответствие с обичайните размери на възнагражденията за сходни дела, при съобразяване на конкретиката на казуса и процесуалната активност и полезност на услугите, предоставени от процесуалния представител на страната. В случая са обосновани изводите и преценката на съда, че правната и фактическа сложност на спора не са високи, а извършената от адвоката работа се свежда да минимално необходимата по закон, както и че присъденото възнаграждение съответства на положения труд. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,