Определение № 9638 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10083/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби на П. В. М., Е.-В. В. М. и В. Б. М., всички от гр. София, против Разпореждане № 23879 от 10.07.2025 г. по адм. дело № 12629/2024 г. по описа на Административен съд – София-град. Жалбите са бланкетни и със същите едновременно се обжалват няколко съдебни акта, постановени по няколко административни дела Поддържат се оплаквания за противоречие с материалния закон. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като извърши служебно проверка на атакуваното определение и съобрази наведените в частните жалби доводи, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Частните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество са неоснователни. С обжалваното разпореждане е оставена без разглеждане жалбата на П. В. М., Е.-В. В. М. и В. Б. М. срещу Отказ за разглеждане на заявление № ЗСП–Д-С-КС/1176/19.09.2024 г. за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия. Със същото разпореждане Административен съд – София-град е прекратил производството по адм. дело № 12629/2024 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че жалбоподателите не са изпълнили указанията досежно отстраняване на констатираните от съда нередовности на подадената жалба. Определението е правилно. С Определение № 28163 от 23.12.2024 г. съдия–докладчикът е оставил без движение общата жалба на Миронови срещу отказ на разглеждане на тяхно заявление № ЗСП-Д-С-КС/1176/19.09.2024 г. за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия, подадено само от Е.-В. М.. Дадените от съда указания са конкретно и ясно посочени – оспорващата да индивидуализира обжалвания акт, да посочи и в какво се състои неговата незаконосъобразност, да внесе 10 лева дължима държавна такса или да представи доказателства за освобождаване от заплащане на държавна такса. В срока по чл. 158, ал. 1 от АПК, изтекъл на 27.01.2025 г., указанията, дадени с Определение № 28163 от 23.12.2024 г., не са били изпълнени. Не са изпълнени и повторно дадените указания с резолюция на съдия–докладчика от 04.02.2025 г., получени от В. М. на 17.02.2025 г. Предвид бланкетните частни жалби и разпоредбата на чл. 218, ал. 2, вр. чл. 236 АПК настоящата инстанция следва да провери дали обжалвания съдебен акт е валиден, допустим и дали е в съответствие с материалния закон. Обжалваното разпореждане е валидно и допустимо. Същото е постановено в предвидената от закона писмена форма, от съд, който действа в надлежен състав и е подписано от постановилия го съдия. Оспореното разпореждане съответства на закона. При установеното от съда, че указанията, дадени с Определение № 28163 от 23.12.2024 г., не са били изпълнени в срок, при това двукратно, същият правилно, позовавайки се на чл. 158, ал. 3 АПК, е оставил без разглеждане жалбата на П. В. М., Е.-В. В. М. и В. Б. М. срещу Отказ за разглеждане на заявление № ЗСП–Д-С-КС/1176/19.09.2024 г. за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия. Не са налице основания за отмяна на обжалваното разпореждане, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение