Решение № 1882 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9906/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на З. К. Н., подадена чрез пълномощник – адв. И. Станоев против решение № 7069 от 25.06.2025 г., постановено по адм. д. № 2842/2024 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, алтернативно иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – директорът на Областна дирекция (ОД) на МВР – гр.Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски по делото. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Варна отхвърля жалбата на З. К. Н. против заповед № 365з-8687/25.10.2024 г. на директора на ОД на МВР-Варна, с която за дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал.2, т.1, пр. 2 ЗМВР, съставомерно по чл. 200, ал.1, т.15 ЗМВР; чл. 194, ал.2, т.2, съставомерно по чл. 203, ал.1, т.8 ЗМВР и по чл. 194, ал.2, т.4, във вр. с т.15, т.19, т.20, т.42, т.49, т.50 и т. 51 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР съставомерно по чл. 203, ал.1, т.13 ЗМВР, на основание чл. 204, т.3, чл. 197, ал.3, т.1 ЗМВР на младши инспектор З. К. Н. – младши автоконтрольор І степен в група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ – Варна при ОД на МВР - Варна е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 226, ал.1, т.8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в МВР, считано от датата на връчване на заповедта. С решението Н. е осъден да заплати и направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване изискванията, относно съдържанието на заповедта по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, както и че е спазен срокът по чл. 195, ал.1 и ал.2 ЗМВР във вр. с чл. 196, ал.1 и ал.2 ЗМВР. Приема, че заповедта е постановена при липсата на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила като посочва, че не споделя релевираното от жалбоподателя възражение, че е нарушено правото му на защита, във връзка с обстоятелството, че преди издаването на оспорената заповед З. Н. е бил в отпуск поради временна неработоспособност и не е успял да подаде писмени възражения срещу изготвените мотиви с рег. № 365р-59427/21.10.2024г. Излага, че правилата, въведени с Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, имат единствено подпомагащ характер и не могат да противоречат на разпоредбите на ЗМВР, нито с инструкцията могат да се въвеждат допълнителни правила относно дисциплинарното производство, които не са регламентирани в закона. Посочва, че в този смисъл ЗМВР в чл. 206, ал. 1 съдържа задължение за дисциплинарно наказващият орган (ДНО), преди налагане на дисциплинарното наказание, да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, а след като от страна на Н. липсва искане за допълнителен срок, то от органа не може да се изисква да обсъжда дали този срок е достатъчен, предвид, че същият е законово регламентиран. Сочи, че неприлагането на формалните правила или процедури, предвидени в Инструкция №8121з-877/06.07.2021 г., при спазване на тези, които са уредени в ЗМВР, не е нарушение на административнопроизводствените правила за провеждане на дисциплинарното производство, още по-малко от категорията на съществените, нито е налице нарушение на правото на защита на държавния служител. Приема, че по делото липсват обективни данни и доказателства, които да установят, че ДНО е бил заинтересован от изхода на дисциплинарното производство или да са доказани отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие, в който случай ДНО може да бъде отведен. Посочва, че при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, при спазване на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 ЗМВР и наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ е съотносимо и пропорционално на извършеното нарушение, като е изпълнена и целта на търсенето на дисциплинарна отговорност, а именно индивидуална и обща превенция, по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Посочва, че при ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя по чл. 203, ал. 1, т. 8 и по т.13 ЗМВР в оспорената заповед са посочени конкретни факти относно неизпълнение на ЗМВР и конкретно несъобразяване със законността при избора на поведение от страна на държавния служител (нарушение на правилото по т. 15 от Етичния кодекс), който се е възползвал от правомощията и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или друга користна цел (нарушение на правилото на т.42 от Етичния кодекс), като е участвал в корупционни прояви (нарушение на т.49 от Етичния кодекс), като не е проявил нетърпимост към корупционно поведение (нарушение на т. 50 от Етичния кодекс) доколкото не се е противопоставил и не е информирал своите началници или съответните органи за всеки акт на корупция, достигнал до неговото знание (нарушение на т. 51 от Етичния кодекс), а същевременно не е дал личен пример на хората в посока спазване на закона (нарушение на правилото по т. 20 от Етичния кодекс) и е допуснал да бъде накърнено доброто име на институцията, която представлява (нарушение на правилото на т. 19 от Етичния кодекс). Посочва, че служителят извършва описаните в заповедта нарушения на Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които същият е запознат, уронващи престижа на службата, поради което приема, че поведението на служителя е морално укоримо, тъй като в качеството си на полицейски служител той е длъжен да спазва законите и да следи за предотвратяване на закононарушенията. Прави извод, че допуснатите от Н. нарушения са станали известни на широк кръг хора – представители на съда и прокуратурата по повод образуваното досъдебно производство, на служители от структурите на МВР, както и на граждани, чрез публикации в различни медии и това поведение е негативно и уронва престижа на службата. Посочва, че производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни производства и възникват при различни предпоставки като не са обусловени едно от друго, поради което приема, че липсата на влязла в сила присъда не е пречка за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Н. за нарушения на чл. 194, ал.2, т.2 и т.4 вр. с чл. 203, ал.1, т.8 и т.13 ЗМВР, предвид, че е установено поведение, което е несъвместимо с морала и уронва престижа на службата. Съдът приема, че процесната заповед е издадена и в съответствие с посоченото в чл. 197, ал.3, т.1 ЗМВР правило, като ДНО описва повече от едно едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, извършени от нарушителя и след като определя наказание за всяко едно от тях, налага най-тежкото от определените наказания, а именно „уволнение“ и прекратява служебното правоотношение със З. Н.. Приема, че заповедта е издадена в съответствие с целта на закона, тъй като служителите в МВР следва да имат морално поведение, с което да се създава сигурност в гражданите, че се охранява установения ред в страната, а не обратното. Сочи, че поведението на служителите в МВР следва да служи за пример в обществото. По тези съображения съдът прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е правилно. Законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед, с която на З. К. Н. – младши автоконтрольор І степен в група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ – Варна при ОД на МВР - Варна е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 226, ал.1, т.8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в МВР. Правилно съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 ЗМВР, в кръга на неговите правомощия – ръководител на структура по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служители на младши изпълнителски длъжности, каквато е заемал Н., в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, определени съобразно изискванията на чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от закона, а заповедта е издадена след образувано по реда на чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР дисциплинарно производство. Спазени са и изискванията на чл. 206, ал. 1 ЗМВР - заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е постановена след изслушване на Н. от ДНО на 11.10.2024 г., обективирано в протокол, рег. № 365р-57/3. Изпълнени са и изискванията на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от закона – изяснени са фактите и обстоятелствата от значение за случая, като са използвани допустими доказателствени средства. Привлеченият към дисциплинарна отговорност служител е уведомен за всички етапи от дисциплинарната проверка, запознат е с всички материали от дисциплинарното производство и му е осигурена възможност да даде обяснения по случая и да направи искания в съответствие с чл. 207, ал. 8 ЗМВР. В изпълнение на изискванията на чл. 207, ал. 7 ЗМВР обобщената справка с резултата от разследването и всички материали са предоставени на Н. за запознаване на 02.10.2024 г., като това е удостоверено с подписа на лицето и това обстоятелство не се оспорва по делото, а от страна на държавния служител не са постъпили обяснения, които впоследствие да бъдат обсъждани от ДНО преди налагане на дисциплинарната санкция. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че е допуснато нарушение на чл. 206, ал.1 ЗМВР вр. с чл. 13, ал.7 – ал.9 от Инструкция № 8121з-877/2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г., Инструкцията) довело до нарушаване правото на защита на Н., предвид на това, че след промяна на дисциплинарните нарушения, в които е обвинен, дисциплинарно наказания не е извикан на изслушване, нито е спазен срока за предоставяне на възражения и обяснения, водещо до съществено нарушение на процесуалните правила. Разпоредбата на чл. 13, ал.6 от Инструкцията предвижда, че в случаите, в които ДНО не приема изводите и предложенията на проверяващата комисия или на дисциплинарно разследващия орган, същият излага своите доводи в писмени мотиви. От представените по делото доказателства е видно, че на основание чл. 13, ал. 6 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. ДНО приема установената от ДРО фактическа обстановка, както и предложението на ДРО за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, но с цел прецизиране правната квалификация на нарушенията изпраща на Н. писмени мотиви, рег. № 365р-59427/21.10.2024 г., които са получени от лицето на 21.10.2024 г. С покана, изх. № 365р-59429/21.10.2024 г. на Н. е даден срок за възражения и обяснения до 24.10.2024 г. като в рамките на този срок на 23.10.2024 г. Н. постъпва в болница, поради което не подава възражения в посочения срок, които да бъдат взети предвид преди издаване на обжалваната заповед. В случая прецизирането на правната квалификация на нарушенията от ДНО, не попада в приложното поле на чл. 13, ал.6 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г., поради което и изпращането на писмени мотиви по този ред е било безпредметно. В този ред не следва изобщо да се коментира представения от Н. болничен лист. Въпреки, че не споделя изложените в тази насока мотиви от първоинстанционният съд, като краен резултат заключението, че не е допуснато съществено нарушение на чл. 206, ал. 1 ЗМВР във вр. с чл. чл. 13, ал.6 – ал.9 на Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. е правилно. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че доводите на касатора за допуснати при издаването на заповедта съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в накърняване на правото му на защита и водещи до отмяна на оспорения акт, са неоснователни. В този смисъл неоснователно е и касационното възражение за незаконосъобразност на съдебното решение на това основание. Законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че обжалваната заповед е издадена в съответствие с материалния закон, предвид, че предпоставките на чл. 203, ал. 1, т.8 и т.13 ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя с най-тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Съставите на разпоредбите на чл. 203, ал.1, т.8 – „злоупотреба с власт или доверие“ и т.13 – „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“ ЗМВР, за нарушения на които е наложено дисциплинарното наказание на касационния жалбоподател, изискват от една страна поведение, което е несъвместимо с етичните правила, уронващо престижа на службата, а от друга страна за да е осъществен фактическият състав на „злоупотреба с доверие", следва служителят, на който е възложено изпълнението на определени функции и задачи, да се възползва умишлено и неправомерно от служебното си положение и това да е насочено към извличане на определена облага – материална или нематериална за него или трето лице, към поставяне себе си или другиго в по-благоприятно положение чрез неправомерно използване на служебното положение или оказаното доверие. В случая, правилно първоинстанционният съд приема, че предпоставките на цитираните норми са изпълнени. В този смисъл са подробните мотиви на административния съд, които се споделят от касационната инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК и не следва да бъдат преповтаряни. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява правилно като постановено в съответствие на материалния закон и е обосновано, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане за разноски от касационния ответник, З. К. Н. следва да заплати на Областна дирекция на МВР – гр.Варна сумата 102,26 евро (200лв.), представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, съгласно чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,